- Това е невъзможно! Мъртвите не говорят! - Смилян изрази мнението на останалите.
- Напротив! Говорят! След смъртта на Никифор в кулата разбрах кой е убиецът. После открих и мотивите му.
- Не съм аз! Признах за кражбата на зърното, но не съм убивал никого! Не само аз съм добър стрелец с лък - проплака отново Грод. - Има и други.
- Не съм казвал, че Никифор е бил убит с лък! - Климент огледа изумените физиономии на присъстващите.
- Дълго мислих какво се е случило в кулата. Опитвах да си представя момента на убийството. Но не можех. Нещо не беше наред. И накрая ми просветна. Осени ме озарение. Невъзможно е човек в стаята на върха на кулата да бъде улучен с лък отвън! Прозорецът е много нависоко. От него се вижда само небето. Няма място, от което да е пусната стрелата. Дори някой, който се цели напосоки, случайно да уцели прозореца, ще забие стрелата си в тавана.
- Тогава как... - попита Дукум.
- Много просто! Стрелата не е била изстреляна от лък. Убиецът я е държал в ръка, когато е пронизал с нея Никифор като с кинжал. В това няма нищо сложно, още повече че свещеникът е бил упоен и е спял. Убийството е извършил човек от двореца. Някой, който е посетил Никифор в килията му и го е убил! Някой, който го е мразел достатъчно, за да рискува да го премахне по този начин. Чигатът Бранко!
- Ти чуваш ли се какво говориш, Клименте! Мислех, че сме приятели! - военният бавно започна да пристъпва иззад столовете, стиснал дръжката на меча си.
- Бяхме, вярно е. Но вече не сме. Само ти си влизал онзи ден при Никифор. Само ти си можел да го пронижеш. Няма друг начин.
- И това ли са ти доказателствата? - засмя се Бранко. -Та ти нищо не разбираш от стрелба с лък.
- Но разбирам от физика и математика! Мога да изчисля траекторията, необходима на стрелата, за да мине през прозореца и убие Никифор! Това е невъзможно!
- И защо ми е да го правя? Та аз не го познавах - сърдито попита Бранко.
- Защото си го мразел! Мразел си Никифор и останалите свещеници от Дръстър. Мразел си ги с цялата сила на своето сърце, обвинявал си ги и си искал да ги видиш мъртви!
- Това са нелепости! Защо да мразя свещениците?
- Защото са убили майката ти!
Бранко пребледня и още по-силно стисна меча.
„Какво ли щеше да се случи, при положение че само той е въоръжен? - чудеше се писарят. - Всъщност нямаше значение. По-важното бе да се каже истината“.
- Убили са майката ти! - повтори Климент. - Жената, която ти си боготворял. Не помниш ли? Сам ми го каза на пазара на ковачите.
- Как така са я убили? Свещениците не убиват! - попита Дукум, местейки поглед между писаря и чигата.
- Майката на Бранко е била славянка и християнка. Живеела е в Дръстър. Загинала е при гоненията, организирани от Алзек. Но Бранко не е обвинявал боила за смъртта й. Бил се е погрижил майка му да бъде добре скрита в катакомбите. Но палачите са я намерили и там. И са я убили.
Свещениците наистина са проговорили. Не знам на какви мъчения са били подложени, но са казали всичко. Кой е християнин, кой къде се крие, всичко. Разпитите им са записани. Пазят се в архива в Дръстър. Открих ги в тамошната библиотека. Бранко е предвождал отрядите, пратени от Борис да усмирят Дръстър. Но е закъснял. Когато е пристигнал, майка му е била вече мъртва. Той се е справил с положението, спрял е гоненията, дори е освободил свещениците, които все още са били в подземията. Едва ли после е можел да си намери място, че го е направил. След което е разбрал истината. Свещениците предали майка му и останалите християни. За разлика от Заул, само подозиращ предателство, Бранко го е знаел със сигурност. Прочел е свитъците с разпитите и е разбрал всичко. Тогава решил да си отмъсти. Загубили доверие сред паството си, свещениците се преместили в Плиска. Така сами попаднали в лапите на врага си. За Бранко е било детска игра да се сдобие с една от маските на „Отмъстителите“ още в Дръстър и с нея да плаши жертвите си. Кой бе проверявал стражата на Южната порта в нощта, когато близо до нея бе убит Закарий? Бранко! Кой дойде невероятно бързо да помага за гасенето на пожара, в който изгоря Керк? Бранко! Кой е знаел, че Павел е в крепостта и го е причакал на връщане? Бранко! Кой единствен е можел да убие Никифор в кулата! Бранко! И го е направил. Дано сега - Климент се обърна към доскорошния си приятел. - Дано сега, когато всичките ти врагове са мъртви, най-после да намериш покой.