- Вярно ли е това? - Дукум изглеждаше поразен. - А аз ти се доверявах! Споделях с теб своите планове!
- Вярно ли? Що за глупости! Казах ви да не поверявате толкова важна задача на толкова неопитен човек. Както виждате - няма никакви доказателства! - Бранко бе измъкнал наполовина меча си и бавно отстъпваше назад към вратата.
- Доказателства? Казах вече - само ти си можел да убиеш Никифор! Няма как по друг начин да е било направено! Сигурен съм, че ако претърсят къщата ти, ще намерят и маската с козите рога. Искаш още доказателства? Ще ти ги дам!
Когато отивах за Дръстър, бях нападнат по пътя от засада. Някой уби двамата ми спътници, а аз се разминах по случайност със смъртта. Само аз, ти и Дукум знаехме кога и къде отивам. Но има и още! След като уби единия от войниците, които ме съпровождаха, със стрела, брат му те нападна, за да ми даде възможност да избягам. Ти си го посякъл. Но преди това той те е ранил. Видях кръв по меча му. Меч, който мога да представя като доказателство. Съблечи се, Бранко, и ми покажи, че греша. Покажи на всички, че нямаш рана по тялото.
- Разбира се, че нямам! - Бранко се облиза и извади меча от ножницата. - Нима ще повярвате на това нелепо бръщолевене? - той посочи Дукум и колегите му с острието.
- Прибери меча и покажи, че нямаш рани и всичко ще бъде наред! - каза Дукум.
- Нищо няма да показвам! Нищо! Ясно ли е! - чигатът бе стигнал до вратата, държейки стабилно меча пред себе си - Нищо не разбирате! Може да сте боили, но ви бива само да седите и да се правите на умни. Някой друг трябва свърши истинската работа. Някой трябва да въздаде справедливост. Искате да ме съдите? Казвате, че съм предател? А какви са свещениците, издали собствените си последователи? А?! - кресна Бранко. - Какви са те? Не са ли предатели, сто пъти заслужаващи да умрат!
- Щяхме да ги съдим! Всеки от тях щеше да си получи заслуженото - отговори тихо Дукум и понечи да стане.
- Стой си на мястото, старче! - викна Бранко. - Всички си стойте на местата! Щели сте да ги накажете, така ли? И как щяхте да ги накажете? Да ги изселите от Плиска? Да ги пратите в изгнание? Да ги глобите, както глобихте това чудовище Алзек? Трябваше да те ударя по-силно там до черквата. Мислех, че съм ти светил маслото, но главата ти излезе по-здрава, отколкото трябва! Заради тях умряха толкова невинни! Убиха майка ми! Заслужаваха смърт!
- Не и по този начин! - извика Климент и се хвърли към убиеца.
С умение, придобито по време на стотиците сблъсъци, в които бе участвал, Бранко се извъртя, удари писаря с дръжката на меча по главата, отвори вратата на стаята и побягна.
В стаята настъпи хаос. Всички наскачаха от местата си, започнаха да крещят и да се блъскат. Видели своя шанс, Грод и Картак също хукнаха през вратата. Алзек се сви на стола, смеейки се истерично. Заул се втурна след бегълците. Дукум летеше като хала, крещейки команди на стражата, чуваше се дрънчене на стомана.
„Значи това е краят! Не е толкова лошо!“, помисли си писарят, преди мракът да го обгърне.
Епилог
Климент отвори очи и се огледа. Лявата страна на лицето, където го бе ударил Бранко, го болеше чак до челюстта. Мястото бе отекло, меко и болезнено на пипане. Писарят лежеше в голямо дървено легло, завит с бели пухкави чаршафи. Под главата му бяха подпъхнати няколко възглавници. Стаята бе просторна, през широките прозорци нахлуваше светлина, вятър леко подухваше пердетата.
На стола до голямата маса Климент видя грижливо сгънати дрехите си. До тях бяха положени двата му меча - този, който си купи от пазара с Бранко, и другия, взет от убития Кубер.
Някой внимателно бе изчистил ботушите му и ги бе подпрял до вратата. В ъгъла на стаята разпозна своя сандък, неизвестно как озовал се тук.
„Къде съм? - запита се писарят. - Това определено не е странноприемницата на Кладий“.
Пресегна се към масичката до леглото, взе една от медните чаши на нея, наля си вино, поизправи се и бавно отпи. Случилото се през последните дни внезапно нахлу в главата му.
Климент остави чашата, седна в леглото и извика. Искаше някой да дойде и да му каже къде се намира.
Наложи се да повика още малко, преди да му обърнат внимание. Вратата се отвори и в стаята влезе Дукум.