— Това не ме учудва. Струват ми се тъпи като галоши; едно и също за всички. Но какво точно не разбират в този момент?
По водата прелита птица, очертавайки по повърхността линия с тънката си човка. Тя се пита какво толкова няма търпение да улови.
— При мен сънят е различен — изрича накрая тя.
— Какво искаш да кажеш?
Тогава Адел сяда и го поглежда. Мисли, че го харесва. Може би има друг начин, по който да се справи с цялата тази гадост. Начин, който ще помогне и на него. Не му казва, но и тя не е на такова място за първи път. Сънят продължава да я връща към терапията. Отначало беше ходенето ѝ насън и кошмарите, когато беше на осем, а сега това, че изобщо не иска да спи.
Сънят, винаги сънят. Фалшив сън, истински сън. Подобието на сън.
И в центъра на всичко е онова, за което не може да им разкаже. Ако го направи, ще я затворят завинаги. Сигурна е в това.
— Ти измисляй неща за тях, за да са доволни. А аз ще ти помогна с кошмарите. Мога да ти помогна много повече от тях.
— Добре — отговаря той. Заинтригуван е. — Но в замяна трябва да нарисуваш няколко картини с вода, без изобщо да имаш потребност да го правиш. Ще е забавно да ги видя как се възхищават на себе си за това, че са те спасили.
— Имаме уговорка — казва тя.
— Имаме.
Стискат си ръцете, а на слънчевата светлина тичинките на маргаритките греят като злато. Тя отново се обляга назад на тревата, наслаждавайки се на гъделичкането на гривната по ръката си, и двамата лежат мълчаливо един до друг известно време и се радват на деня, без някой да ги съди.
Вече си намери приятел. Няма търпение да каже на Дейвид.
8
Адел
Будна съм от зори, но не помръдвам. И двамата лежим настрани, ръцете му са отпуснати върху мен и въпреки болката в сърцето ми усещането е приятно. Тежестта им ме кара да се чувствам защитена. Това ми напомня за дните в началото. Кожата му е гладка и лъскава, без косми там, където белезите вървят нагоре по ръката му. Той ги крие, но аз обичам да ги виждам. Те ми напомнят кой е той всъщност под всичко. Мъжът, който се бе втурнал в огъня, за да спаси момичето, което обича.
През пролуките на щорите слънцето бе започнало да чертае начупени линии върху дървения под още преди шест и вече знам, че ще имаме още един чудесен ден. Поне навън. Под тежестта от ръката на Дейвид аз мисля за вчера. Вечерята у д-р Сайкс беше успешна. Като цяло намирам психиатрите скучни и предсказуеми, но бях очарователна и остроумна и знам, че всички много ме харесаха. Съпругите дори казаха на Дейвид какъв щастливец е, че съм с него.
Гордея се със себе си. Макар да беше трудно да го направя — следобеда трябваше да тичам пет мили на пътеката във фитнеса, а след това да се заема с тежестите, за да се успокоя — аз бях във видимо добро настроение, когато Дейвид се прибра от работа, и физическата активност бе направила кожата ми по-сияйна. Вечерта в компанията на колегите му мина без никакви проблеми и преструвките ни, че сме безкрайно щастливи, накараха и нас за кратко отново да повярваме в това. Снощи правихме секс за първи път от месеци и въпреки че не беше точно както бих искала, аз издавах всички подходящи звуци и направих всичко възможно да съм любяща и покорна. Беше толкова хубаво да го усещам така близо, да го усещам вътре в мен, макар че не ме погледна в очите нито веднъж и всъщност беше доста пиян.
Аз се бях придържала към правилото за една или две чаши, но не и Дейвид, въпреки че бе останал точно на границата на приемливата веселост, докато не се прибрахме у дома, където си наля много голяма чаша бренди и го изпи бързо — вероятно с надеждата, че няма да забележа. Аз забелязах, но разбира се, не казах нищо, въпреки че щях да съм в правото си да го направя.
Той трябваше да намали пиенето като част от нашето „ново начало“. Дори и Дейвид знае, че не може да си психиатър, който специализира в зависимости и обсесии, ако самият ти имаш проблем с алкохола. Обаче предполагам, че само единият от нас наистина се старае за новото начало.
Дейвид контролира всичко в брака ни. Той се грижи за мен. Някои, ако се вгледат достатъчно отблизо, може да кажат, че ме задушава, и ще са прави, но има моменти, когато мисля, че може би съм по-умна от него. Усещам твърдостта на члена му в гърба си и помръдвам внимателно, притискам се в него, възбуждайки се, и почти го плъзвам между задните си части, стискам го там и го насочвам към забраненото място, където най-много обичам. Може би заспал ще е по-податлив. Обаче не се получава, защото той се обръща по гръб и придърпва половината завивки със себе си. Промърморва нещо тихо и мило, избледняващ отзвук от съня му, докато се връща в света на будните, и аз сдържам порива си да го възседна, да го целуна и да дам воля на цялата си страст, настоявайки да ме люби отново.