— Това ще те развесели. — Софи изважда джойнт от горното джобче на червеното си кадифено сако. — Повярвай ми, щом го изпушиш, всичко ще ти се струва по-смешно. — Тя вижда нежеланието на лицето ми и се ухилва. — Хайде, Лу. Това е специален случай. Ти си надминала себе си. Целувала си се с новия си женен шеф. Това е гениално. Трябва да намеря някой да напише сценарий за филм. Може да играя теб.
— Добре — отговарям аз. — Ще имам нужда от пари, когато ме уволнят. — Не мога да се боря със Софи, а и не искам, и скоро двете седим на малкия балкон на миниатюрния ми апартамент с вино, чипс и цигари в краката ни и си подаваме тревата една на друга, като се кикотим.
За разлика от Софи, която по някакъв начин си остава наполовина тийнейджър, надрусването по никакъв начин не е част от нормалния ми живот — но смехът при всички случаи е по-добър от плача и аз поемам с пълни гърди от сладкия забранен дим.
— Това може да се случи само на теб — казва тя. — Скрила си се, така ли?
Аз кимвам и се усмихвам на комичния спомен, представяйки си го през погледа на някого другиго.
— Не можах да измисля нищо друго. Мушнах се в тоалетната и останах там. Когато излязох, той си беше отишъл. Започва работа утре. Тогава д-р Сайкс му показваше клиниката.
— С жена му?
— Да, с жена му. — Спомням си колко добре изглеждаха заедно в онзи кратък, ужасен момент, когато го познах. Красива двойка.
— Колко време остана в тоалетната?
— Двайсет минути.
— О, Лу.
Следва пауза, а после и двете се разкикотваме, главите ни са замаяни от вино и трева и за известно време не можем да спрем.
— Иска ми се да бях видяла лицето ти — казва Софи.
— Ами да, обаче аз не искам да виждам неговото лице, когато види моето лице.
— Той е жененият — свива рамене Софи. — Той да се срамува. Не може да ти каже нищо.
Тя ме оневинява, но аз все още усещам и вината, и шока. Удара в стомаха, когато бях зърнала жената до него, преди да се втурна в тоалетната. Красивата му жена. Елегантна. Тъмнокоса и с маслинова кожа от типа на Анджелина Джоли. Същата тайнственост около нея. Изключително стройна. Моя противоположност. Образът ѝ е запечатан в ума ми. Не мога да си представя тя да изпадне в паника и да се крие в тоалетната от когото и да било. Заболя ме по начин, по който не би трябвало да ме боли, не и след един пиянски следобед и само защото самочувствието ми бе стигнало дъното.
Въпросът е, че го бях харесала — наистина го бях харесала. Не мога да кажа това на Софи. Как не бях говорила така с никого от дълго време. Колко щастлива бях да флиртувам с някого, който ми отговаря със същото, и как бях забравила колко невероятно е вълнението от възможността за нещо потенциално ново. По правило животът ми е сливане на безкрайни рутинни неща. Вдигам Адам от леглото и го завеждам на училище. Ако съм на работа и искам да изляза рано, той отива в училище за закуска. Ако не съм на работа, може да прекарам около час в разглеждане из благотворителните магазини за подходящи за приглушената елегантност на клиниката дизайнерски дрехи. След това само готвене, чистене и пазаруване, докато Адам се върне от училище, а после домашни, вечеря, вана, приказка и лягане за него и вино и лош сън за мен. Когато той отива при баща си за уикенда, аз съм прекалено уморена, за да правя нещо друго, освен да спя до късно и после да гледам глупава телевизия. Мисълта, че животът ми може да продължи по този начин, докато Адам стане поне на около петнайсет, ме изпълва с тих ужас, така че не мисля за това. Но срещата с мъжа-от-бара ме накара да си припомня колко е хубаво да чувстваш нещо. Като жена. Накара ме да се усещам жива. Дори съм си мислила да отида отново в онзи бар и да видя дали не е дошъл да ме търси. Но разбира се, животът не е романтична комедия. И той е женен. А аз съм глупачка. Не съм озлобена, само тъжна. Не мога да кажа на Софи нито едно от тези неща, защото тогава тя ще ме съжалява, а аз не искам това и просто е по-лесно да смятам, че е смешно. И наистина е смешно. А и не седя вкъщи всяка вечер да оплаквам самотата си, сякаш никой не може да се чувства цял без мъж. В общи линии съм доста щастлива. Аз съм възрастен човек. Можеше да е и много по-лошо. Това беше просто една грешка. И ще трябва да я преживея.