Кошмарите не започнаха с раждането на Адам — винаги съм ги сънувала, но преди него се борех за собственото си оцеляване. Като се връщам назад, това беше по-добре, макар тогава да не го знаех. Тези кошмари са проклятието на живота ми. Те унищожават шансовете ми за приличен сън през нощта, а като самотна майка така или иначе се уморявам достатъчно.
Тази нощ съм изминала по-голямо разстояние от друг път. Обикновено се събуждам объркана, застанала или до собственото си легло, или до леглото на Адам, често по средата на нелепо, ужасено изречение. Това се случва толкова често, че вече дори не го притеснява, ако се събуди. Но Адам е наследил практичността на баща си. За щастие обаче, има моето чувство за хумор.
Запалвам лампата, поглеждам в огледалото и изпъшквам. Тъмни кръгове дърпат кожата под очите ми надолу и знам, че фон дьо тенът няма да ги скрие. Не и на дневна светлина. Е, браво. Напомням си, че няма значение какво мисли за мен мъжът-от-бара или о-по-дяволите-той-е-новият-ми-женен-шеф. Надявам се, че той ще се почувства достатъчно неудобно, за да не ми обръща внимание цял ден. Обаче стомахът ми все още се свива и главата ми пулсира от прекалено много вино и прекалено много цигари. Стегни се — казвам на себе си. — След ден-два всичко ще бъде забравено. Просто иди и си върши работата.
Само четири сутринта е и аз пия малко вода, след това гася лампата и се вмъквам отново в леглото си, като се надявам поне да подремна, докато алармата звънне в шест. Отказвам да мисля за усещането за устните му върху моите и колко хубаво беше, макар и за кратко, да усетя прилива на желание. Да усетя онази връзка с някого. Гледам втренчено стената и се замислям дали да не започна да броя овце, а след това осъзнавам, че освен че се притеснявам, също така и се вълнувам, че ще го видя отново. Стискам зъби и проклинам себе си за това, че съм такава глупачка. Аз не съм тази жена.
5
Адел
Махам усмихнато с ръка, докато той тръгва за първия си истински работен ден в клиниката, а възрастната дама от съседната къща, извела крехко като нея куче на разходка, ни гледа одобрително. Двамата с Дейвид винаги изглеждаме толкова перфектна двойка. Това ми харесва.
Все пак въздишам с облекчение, когато затварям вратата и оставам сама в къщата, въпреки че тази въздишка ми се струва като малко предателство. Обичам Дейвид да е тук с мен, но все още не сме се върнали към онова равновесие, което бяхме изградили за двама ни, и атмосферата е пълна с всичко неизказано. За щастие, новата къща е достатъчно голяма, така че той може да се крие в кабинета си и можем да се преструваме, че всичко е наред, докато предпазливо се заобикаляме един друг.
Обаче наистина се чувствам малко по-добре, отколкото вечерта, когато се върна у дома пиян. На следващата сутрин, разбира се, не говорихме за това; разговорите не са нещо, което правим напоследък. Вместо това го оставих с книгите му и отидох да запиша и двамата в местния фитнес център, който е подходящо скъп, а след това се разходих из района около новата ни клиника, разучавайки го. Обичам да запомням местоположението на нещата. Да мога да ги видя. Това ме кара да се чувствам по-добре. Помага ми да се успокоя.
Вървях около два часа, запомняйки магазини, барове и ресторанти, докато се подредиха в главата ми, така че да мога да извикам образите им, когато пожелая, а след това купих хляб от една местна пекарна, също така маслини, нарязана шунка, хумус и сушени домати от деликатесния магазин — всичко това беше невероятно скъпо и намали значително парите ми за домакински разходи — и приготвих за обяд пикник в трапезарията, въпреки че беше достатъчно топло да седнем и навън. Но не мисля, че Дейвид все още иска да излиза в градината.
Вчера отидохме в клиниката и аз омаях д-р Сайкс, старшия съдружник, и още доктори и сестри, които видяхме. Хората откликват на красотата. Звучи суетно, но е вярно. Дейвид веднъж ми каза, че съдебните заседатели са много по-склонни да повярват на красивите подсъдими, отколкото на обикновените или грозните. Да имаш правилната кожа и костна структура, е просто въпрос на късмет, но съм разбрала, че в красотата наистина има магия. Не е нужно дори да говориш много, а трябва само да слушаш и да се усмихваш и хората правят и невъзможното за теб. Аз се радвам, че съм красива. Ако кажа нещо друго, ще излъжа. Полагам много усилия, за да съм красива за Дейвид. Всичко, което правя, е заради него.