От това, което успях да видя, новият офис на Дейвид е вторият по големина в сградата, точно какъвто бих очаквала да е, ако някога започне работа на „Харли Стрийт“. Килимът е бежов и пухкав, голямото бюро е достатъчно внушително, а отпред има луксозна рецепция. Русата и привлекателна жена — ако харесвате този тип — зад онова бюро избяга, преди да ни запознаят, което ме ядоса, но д-р Сайкс сякаш не забеляза, докато ми говореше и се изчервяваше, когато се смеех на ужасните му шеги. Мисля, че се справих много добре, като се има предвид колко много ме болеше сърцето. Дейвид сигурно също беше доволен, защото след това омекна малко.
Днес сме на вечеря в дома на д-р Сайкс като неофициално посрещане. Вече съм избрала роклята си и знам как ще среша косата си. Смятам да накарам Дейвид да се гордее с мен. Мога да бъда добрата съпруга. Съпругата на новия съдружник. Въпреки настоящите ми проблеми. Откакто се преместихме, се чувствам по-спокойна.
Поглеждам часовника, чието тиктакане прорязва огромната тишина в къщата. Все още е само осем сутринта. Той вероятно сега влиза в офиса. Няма да се обади у дома преди единайсет и половина. Имам време. Качвам се в спалнята ни и лягам върху завивките. Няма да спя. Но затварям очи. Мисля за клиниката. Офисът на Дейвид. Онзи пухкав бежов килим. Лъскавият махагон на бюрото му. Миниатюрната драскотина в ъгъла. Двата тесни дивана. Твърди седалки. Детайлите. Поемам дълбоко въздух.
6
Луиз
— Изглеждаш чудесно — казва Сю почти учудена, когато свалям палтото си и го закачам в стаята за персонала. Адам каза същото — със същия тон — малкото му личице бе леко объркано от копринената ми блуза от благотворителния магазин, нова за мен, и от изправената ми коса, докато слагах препечена филийка в ръката му, преди да тръгнем за училище тази сутрин. О, Господи, личи си, че съм се постарала специално, и аз го знам. Но не е за него. Дори е против него. Бойно снаряжение. Нещо, зад което да се скрия. Също така не можах да заспя отново и имах нужда да правя нещо.
Обикновено сутрини като тази завеждах Адам в училище за закуска и след това отивах първа в клиниката и приготвях кафето за всички, преди те да дойдат. Но днес, разбира се, беше един от онези дни, в които Адам се събуди кисел и хленчеше за всичко, а после не можа да намери лявата си обувка и след това, въпреки че бях готова от цяла вечност, трябваше да тичаме ядосани, за да стигнем навреме до училището.
Докато се усмихвам, чувствам, че дланите ми се потят, и ми прилошава малко. Също така изпуших три цигари по пътя от училището до клиниката. Обикновено се опитвам да не пуша до почивката за кафе. Е, казвам обикновено. Но само в представите ми не пуша до почивката за кафе, а всъщност изпушвам една цигара по пътя.
— Благодаря. Адам е при баща си за уикенда, така че може да изляза за едно питие след работа. — Може да имам нужда от напитка след работа. Отбелязвам си наум да пратя съобщение на Софи да попитам дали иска да се видим. Разбира се, че ще иска. Няма да има търпение да разбере как се развива тази комедия от грешки. Опитвам се да говоря небрежно, но собственият ми глас ми звучи странно. Трябва да се съвзема. Държа се нелепо. За него ще е много по-лошо, отколкото за мен. Не аз съм женената. Надъхващите фрази може да са верни, но те не променят факта, че аз не правя такива неща. Това не е нормално за мен, както е може би за Софи, и направо ми се повдига. Аз съм истинско кълбо от нерви и не мога да се съсредоточа върху нищо. Тази ситуация може и да не е по моя вина, но се чувствам евтина и глупава, виновна и гневна. Първият момент за потенциална романтична връзка, който съм имала от цяла вечност, и той се оказа фалшив. И все пак въпреки всичко това, а също и въпреки спомена за красивата му съпруга, чувствам зрънце вълнение при мисълта, че ще го видя отново. Аз съм като замаяна, неуверена тийнейджърка.
— Илейн от горния етаж ми каза, че всички са на среща до около десет и половина — казва Сю. — Може да се отпуснем. — Тя отваря чантата си. — И не съм забравила, че е мой ред. — Тя изважда две мазни хартиени торбички. — Петъчните сандвичи с бекон.
Аз съм обзета от такова облекчение, че имам няколко часа отсрочка, че взимам сандвича с радост, въпреки че той е показател за това колко затъпяващо е ежедневието ми, щом тази закуска в петък е връхната точка в моята седмица. Обаче все пак това е бекон. Някои части от ежедневната рутина са по-малко отчайващи от други. Отхапвам голяма хапка, наслаждавайки се на топлия хляб с масло и соленото месо. Когато съм притеснена, аз ям. Всъщност ям, независимо какво е настроението ми. Ям, когато съм притеснена, когато съм щастлива, когато имам нужда от утеха. Няма значение. Хората се развеждат и свалят по седем-осем килограма. При мен беше обратното.