— Трябваше да си на срещата до десет и половина — казвам аз, като ми се иска в килима да се отвори дупка и да ме погълне към ада на срама. Аз съм в кабинета му и гледам снимките на съпругата му като някаква преследвачка. О, Господи.
— О, Господи — казва той, открадвайки думите направо от главата ми. Цветът се отцежда от лицето му и очите му се разширяват. Той изглежда шокиран, зашеметен и ужасен, всичкото едновременно. — Това си ти.
— Виж, онова наистина не беше нищо, а и бяхме пияни и се увлякохме, беше само една целувка и повярвай ми, нямам намерение да казвам на никого за нея и мисля, че ако и двамата се постараем да забравим, че това изобщо се е случвало, тогава можем просто да се разбираме и никой никога няма да узнае… — Думите излизат в забързано бърборене и аз не мога да ги спра. Усещам потта, заклещена под фон дьо тена ми, притеснявам се и ми става горещо.
— Но… — изражението му е между объркано и разтревожено, той бързо затваря вратата след себе си и аз напълно го разбирам — какво правиш тук?
— А! — В цялото си бърборене съм забравила да му кажа очевидното. — Аз съм твоя секретарка и рецепционистка. Поне три дни в седмицата. Вторник, четвъртък и петък. Слагах някои неща на бюрото ти и видях… — Кимвам към снимките. — Аз, ами… — Замълчавам. Не мога да кажа Разглеждах наистина внимателно теб и красивата ти съпруга, както би направила някоя луда.
— Ти си моя секретарка? — Той изглежда така, сякаш са го ударили силно в корема. — Ти си моя секретарка? — Може би не в корема. Може би някъде по-ниско. Всъщност ми става малко мъчно за него.
— Знам. — Свивам рамене и правя несъмнено ужасно комична физиономия. — Какви може да са шансовете?
— Когато миналия месец дойдох да говоря с д-р Кейдигън, тук имаше друга жена. Не беше ти.
— По-възрастна, малко спечена на вид? Това е Мария. Тя работи останалите два дни. Вече почти се е оттеглила, но работи тук от цяла вечност и д-р Сайкс я обича.
Той не е влязъл по-навътре в стаята. Очевидно му е трудно да разбере случващото се.
— Аз наистина съм твоя секретарка — изричам по-бавно. Спокойно. — Не съм преследвачка. Повярвай ми, това не е много приятно и за мен. Вчера, когато мина тук, те видях. За кратко. След това се скрих, така да се каже.
— Скрила си се. — Той замълчава. Моментът изглежда безкраен, докато той осмисля всичко това.
— Да — казвам аз, преди за свой срам да добавя: — в тоалетната.
След тези думи настъпва дълго мълчание.
— Честно казано — изрича накрая той, — сигурно и аз щях да направя същото.
— Не съм сигурна, че ако и двамата се бяхме скрили в тоалетната, това щеше да доведе до правилния резултат.
Тогава той се разсмива, кратък и неочакван звук.
— Да, предполагам, че е така. Много си забавна. Спомням си го. — Той застава зад бюрото си и оглежда всичко, което съм подредила на него, а аз автоматично се дръпвам от пътя му.
— Както и да е, този лист отгоре е списък с папките, които трябва да разгледаш за понеделник. Кафето е на…
— Наистина съжалявам — казва той и поглежда нагоре с онези великолепни сини очи. — Сигурно мислиш, че съм негодник. Аз мисля, че съм негодник. Обикновено не… ами, не бях там, за да търся нещо, и не трябваше да правя това, което направих. Чувствам се ужасно. Не мога да обясня. Наистина не правя подобни неща и няма никакво извинение за поведението ми.
— Бяхме пили, това е всичко. Ти всъщност не си направил нищо. Наистина не си.
Не мога да направя това. Спомням си срама в гласа му, когато се отдръпна от мен и си тръгна по улицата, мърморейки извинения. Може би затова не мога да мисля прекалено лоши неща за него. В края на краищата това беше просто една целувка. И само в глупавата ми глава беше нещо повече.
— Ти се спря, а това има значение. Няма проблем. Честно. Да забравим. Да започнем от днес. И аз не искам да се чувствам неудобно не по-малко от теб.
— Скрила си се в тоалетната. — Сините му очи са проницателни и топли.
— Да, и един от начините да спра да се чувствам неудобно, е никога вече да не го споменаваме — ухилвам се аз. Все още го харесвам. Той бе направил една глупава, моментна грешка. Можеше да е по-лошо. Можеше да дойде с мен у дома. Замислям се за това за секунда. Е, тогава щеше да е страхотно в близък, но определено по-зле в дългосрочен план.