Кикаха пак се огледа. Мъжете отляво и отдясно бавно се приближаваха. Двамата в колата, спряла на „Уилшър“, бяха слезли от нея. Единият се бе присъединил към онзи, който се бе заврял под капака, но другият гледаше през оградата към Кикаха. И когато видя, че Кикаха поглежда към него, той бавно се извърна настрани.
Кикаха гневно каза:
— Бяхте предупредени, че трябва да дойдете само двамата! А сега се опитвате да ме заловите! Нали не смятате да ме отвлечете посред бял ден пред очите на толкова много хора?
— Но моля ви, мистър Пол! — извика Клайст. — Грешите! Не се безпокойте! Тук сме само ние двамата и сме дошли единствено за да си поговорим с вас!
— Една полицейска кола току-що спря зад другата на улицата — информира го гласът на Анана в ухото му.
Клайст и Рамос се спогледаха — очевидно и те бяха видели полицейската кола. Но по нищо не личеше, че обмислят дали да не се оттеглят.
— Щом твоят шеф желае да му помагам — каза Кикаха, — той трябва да помисли за някакъв начин, по който да ми гарантира заминаването оттук.
Беше взел решение да пусне в ход своята малка изненада. Повелителя знаеше, че с него е дошла и жена, и макар по никакъв начин да не можеше да разбере дали тя самата е Повелителка, той можеше да го заподозре. Хората на Повелителя го бяха зърнали още при пристигането му на Земята заедно с нея. И тъй като той знаеше, че вратата е била активирана на два пъти преди да се появи Кикаха, той можеше да предположи, че другите пристигнали също са Повелители.
Е, бе дошъл моментът да каже на Червения Орк за тях. Това би заздравило позицията на Кикаха в предстоящото договаряне, а можеше и да го разубеди в желанието му да го вземе в плен точно в този момент.
— Кажи на шефа си — подчерта Кикаха, — че на Земята има още четирима Повелители.
Той нямаше нищо против преувеличенията, стига те да можеха да объркат или разстроят врага му. Кой знае, можеше да дойде момент, в който би могъл да използва двамата несъществуващи Повелители като лост за упражняване на натиск.
— Освен това — продължи Кикаха — има и двама земляни, пристигнали също от света на Джадауин: аз и жената, която е със самия Джадауин.
Е, това би трябвало да го разтърси, мина през главата му. И да изостри още повече любопитството му. Сега сигурно се пита как точно са попаднали земляните в света на Джадауин и как са успели да се прехвърлят обратно тук.
— Предай на шефа си още, че никой от нас, с изключение на Звънаря, не възнамерява да опитва нищо лошо. Просто искаме да убием Звънаря и да се махаме по дяволите от тази смръдлива вселена.
Кикаха допускаше, че Червения Орк ще е в състояние да разбере това. Наистина, кой ли нормален Повелител би пожелал да изземе контрола над Земята от ръцете на друг свой събрат? Кой Повелител би поискал да остане тук, ако може да отиде в много по-хубава и много по-малка вселена?
Клайст мълчеше. Главата му бе леко наклонена встрани, сякаш се вслушваше в думите на невидим демон, увиснал над рамото му. После неочаквано се проговори:
— Какво значение има, че са дошли четирима Повелители?
Беше напълно очевидно, че Клайст повтаря предаденото му и че изобщо не разбира за какво става дума.
Кикаха превключи на езика на Повелителите:
— Червени Орк! Сигурно си забравил за устройството, което всеки Повелител има монтирано в мозъка си. Алармата, която се задейства във всяка повелителска глава, когато той се доближи до металната камбана на някой Звънар! Ако четирима Повелители търсят Звънаря, шансовете той да бъде открит нарастват многократно!
Клайст изостави всякакви преструвки, че не е в директен контакт със своя шеф. Просто изговори:
— Как може той да бъде сигурен, че ти не си Звънаря?
— Щях ли да вляза в контакт с него, ако бях, и щях ли да го информирам за опасния враг, който безпрепятствено се разхожда из вашия свят?
— Той казва — обяви Клайст и лицето му стана безизразно, сякаш се превърна в механичен предавател, — че един Звънар би се опитал да намери всичките Повелители колкото може по-бързо. В края на краищата точно Повелителите са онези, които единствени освен самите Звънари знаят за тяхното съществуване. И които биха могли да опитат да направят нещо срещу тях. Така че ти ще се опитваш да го намериш, точно както правиш в момента. Дори ако това застрашава собствения ти живот. Звънарите са известни с готовността си за саможертва, ако това би им донесло някакво предимство. А също казва, че не може да бъде сигурен дали твоите така наречени Повелители сами не са Звънари!
Кикаха продължи на езика на Повелителите: