— Добре де, как ще ми обясниш безграничността на този свят и възрастта на Земята? И еволюцията на живота? — попита той триумфално. — Да наистина, как ще ми обясниш еволюцията? Съществуването на вкаменелостите? Доказателствата, натрупани чрез датиране с въглеродния радиоизотоп C-14 или с аргон? Прочетох за всички тези нови открития в онова списание в автобуса и тези доказателства ми се струват неопровержими!
Замълча докато сервитьорката прибираше празните им чаши. В мига, в който се отдалечи, той отново отвори уста, но веднага я затвори. Телевизорът на бара излъчваше новините и на екрана се виждаше рисунката на две лица.
— Виж там!
Тя се обърна миг преди рисунката да изчезне.
— Приличаха на нас!
— Да. Изработени са въз основа на словесния ни портрет с помощта на фоторобот — поясни Кикаха. — И сега хрътките из целия град са пуснати по следите ни! Спокойно! Ако сега скочим, хората могат да ни погледнат. Но ако се седим тук и се занимаваме с нашите си неща, както се надявам, че правят останалите клиенти…
Ако телевизорът беше цветен, приликата нямаше да е особено близка, понеже те си бяха боядисали косата. Но черно-бялата картина ги бе показвала с почти фотографска точност.
Никой не погледна към тях и беше напълно възможно никой освен пияниците на бара да бе обърнал някакво внимание на телевизора. А те едва ли щяха да се обърнат и да огледат посетителите с подозрение.
— Какво каза онова нещо? — попита Анана, имайки предвид телевизора.
— Не знам. Беше прекалено шумно и не чух. А разбираш, че не мога да попитам никой на бара.
Започваше да преосмисля плановете си. Може би следваше да се откаже да идеята си измъкне Червения Орк от скривалището му. Можеха да рискуват за някои други неща, но ако полицията активно търсеше него и Анана из цяла Калифорния, той определено не би желал да привлича ничие внимание. Освен това самата идея беше от онези диви зайци, които изскачат от най-тъмните дупки на човешкото съзнание. Беше прекалено фантастична, прекалено абсурдна… което й даваше известни шансове за успех. Но не повече. В мига, в който задействаше плана си, той щеше да привлече към себе си Червения Орк и полицията, а Повелителя нямаше да се появи сам, понеже щеше да знае къде се намира Кикаха.
— Сложи си сега тъмните очила — нареди й той. — Мина достатъчно време, без да събудим подозрения в някого. Явно никой не ни свързва с показаната рисунка.
— Не е необходимо да ми обясняваш всичко — сопна се тя малко по-остро. — Аз съм по-интелигентна от земните жени.
Той замълча. Само за няколко минути се бяха случили много неща. Умираше от желание да изясни въпроса за произхода и естеството на тази вселена, но сега не беше време за това. Най-важното в момента бе да оцелеят, да намерят Улф и Хризеис и да убият Звънаря. И оцеляването идваше на първо място.
— Ще вземем още малко багаж — каза той. — И камбаната. Кой знае, може да ми се отдаде възможност да я използвам по-нататък.
Плати сметката и двамата излязоха. Десет минути по-късно камбаната беше в ръцете им. Майсторът се бе справил чудесно. Камбаната, разбира се, не ми устояла на оглед отблизо. Но от разстояние, при това разглеждана от някого, който не знаеше как точно изглежда, тя спокойно можеше да мине за най-скъпоценната за всеки Звънар вещ. Беше изработена от алуминий с необходимата форма и покрито дъно, един и половина пъти по-голяма от главата на Кикаха и бе напръскана с бързозасъхваща боя. Кикаха заплати и я сложи в предвидливо набавената кутия за шапки, която бе взел от магазина.
Половин час по-късно те вървяха през парка „МакАртър“.
Освен качилите се на кашони от сапун оратори, тук можеха да се срещнат пияници, хипари и дори мъжаги в кожени якета, оставили моторите си наблизо. Както и много обикновени хора, дошли да се потъркалят по тревата и да погледат различните особняци.
Двамата заобиколиха един голям храст и спряха като вкаменени.
Отдясно имаше циментова пейка. На нея имаше двама брадясали пияници с хлътнали бузи и изпъкнали сини вени, а редом до тях седеше младеж. Той беше добре сложен с дълга мръсноруса коса и брада на около три дни. Дрехите, които носеше, бяха по-мръсни и по-раздърпани дори от тези на пияниците.
До самата пейка от неговата страна беше оставен квадратен кашон в размери стъпка и половина на стъпка и половина.