— И това копие било този… моят… свят? — попита Кикаха. — Земята?
Тя кимна и продължи:
— Тази вселена била първата. И е направена приблизително преди петнайсет хиляди земни години. И тази слънчева система се различава само в някои несъществени подробности от слънчевата система на Повелителите. И Земята се различава съвсем малко от родната им планета.
— Искаш да кажеш…?
Той замълча в продължение на половин пряка и после каза:
— Така-а… сега ми става ясно какво си имала предвид, когато каза, че този свят е относително млад. Аз знаех че това не може да бъде вярно понеже физическите методи за датиране неоспоримо доказват, че този свят е на повече от четири и половина милиарда години. Откритите вкаменелости на хоминиди са на повече от един милион и седемстотин и петдесет хиляди години, а датирането с C-14 се прави с точност до петдесет хиляди години, ако си спомням правилно прочетеното в онова списание… От друга страна ти казваш, че в тази вселена са възпроизведени камъните на твоя свят, които са на възраст четири и половина милиарда години. И те остават на тази възраст, независимо, че са репродуцирани тук преди петнайсет хилядолетия… И когато намираме кости на динозаври, за които няма никакво съмнение, че са отпреди шейсет милиона години или каменни сечива и човешки скелети, отпреди един-два милиона години, това означава само, че те са копия на същите кости и сечива и скелети на вашата планета.
— Точно така — отговори му тя.
— Ами звездите! — възкликна той. — Галактиките, свръхновите, квазарите, съществуващи в неизброимо количество и пръснати на милиарди светлинни години от нас? Дори само милиардите звезди в нашата галактика, която се простира на сто хиляди светлинни години? Ами червеното отместване на светлината, пристигаща от галактиките, които се отдалечават от нас със скорост близки до тази на светлината и отстоящи на милиарди светлинни години оттук? Ами пулсарите, ами… Господи, ами просто всичко!
И той вдигна ръце за да илюстрира безкрайността и вечността на вселената. И да подчертае абсолютната безсмисленост на твърденията й.
— Тази вселена е първата и най-голямата от изкуствените — поясни тя. — Е, може би не най-голямата, защото втората е също толкова голяма. Диаметърът й е равен на три пъти разстоянието от Слънцето от планетата, която сте нарекли Плутон. Ако хората някога построят кораб, с който да опитат пътешествие до най-близката звезда, той ще подмине орбитата на Плутон, после ще стигне на разстояние двойно по-голямо от диаметъра на тази орбита. И тогава…
— Тогава?
— И тогава звездолетът ще навлезе в зона, в която ще бъде унищожен. Ще се натъкне на… как да го нарека? На силово поле е единственото, което ми хрумва. И ще изчезне в огнено кълбо. И същото ще се случи със следващия или следващите го кораби, ако ги има. Звездите не са за хората. Главно защото няма звезди!
Кикаха изпита нужда бурно да възрази. Беше възмутен. Но си наложи просто да каже:
— И как обясняваш това?
— Пространството-времето отвъд орбитата на Плутон е симулация. В малки мащаби. Относително малки, искам да кажа.
— Ами червеното отместване в светлината, пристигаща от звездите. Самата скорост на светлината? Тези неща…
— В тъканта на континуума е въведен изкривяващ фактор, който е отговорен за всички тези ефекти.
Значи цялата астрономия на звездите, цялата космогония и космология бяха неверни.
— Но защо Повелителите са решили да създадат това подобие на вечно разширяваща се безкрайна вселена с всичките й трилиони небесни тела? Защо просто не са оставили небето празно с изключение на Луната и планетите? Защо е била необходима тази жестока измама? Има ли изобщо смисъл да питам? За момент бях забравил, че Повелителите просто са жестоки!
Тя го потупа по ръката, надзърна в очите ми и поясни:
— Повелителите не са единствените жестоки същества. Ти забравяш какво ти казах: Тази вселена е точно копие на нашата. Точно. От самия й център, слънцето, към периферията и външните й стени, тя напълно копира нашия свят. Включително и симулацията на междузвездното пространство.
Кикаха се сепна и прошепна:
— Искаш да кажеш, че…? Че оригиналният свят на Повелителите сам е изкуствена вселена, така ли?
— Да. След като изпратихме три звездолета към най-близката звезда, отстояща както си мислехме само ма 4.3 светлинни години от нас, ние изпратихме и четвърти. За разлика от първите три обаче той забави при наближаване до района, в който предишните бяха изчезнали в ослепителни експлозии. Звездолетът оцеля, но не можа да се придвижи по-далече от първите. Силовото поле неумолимо го отблъскваше назад. А може би се отклоняваше благодарение на самата структура на пространствено-времевия континуум в това място… След продължителни изследвания стигнахме до извода, че няма нито звезди, нито междузвездно пространство. Поне не в смисъла, в които си ги бяхме представяли. Този извод не се прие леко от повечето хора. Всъщност неговото въздействие върху нашата цивилизация беше такова, че ние бяхме като побъркани за известно време… Някои историци смятат, че точно откритието, че сме изкуствена, крайна в размерите си вселена ни е стимулирало да се заловим с изследванията, довели ни до откриването на начина да правим сами изкуствени вселени. Защото след като ние сме продукт на цивилизация, което е създала нашата вселена и следователно създала е самите нас, тогава защо и ние да не създадем наши си светове. И така…