— В такъв случай Земята даже не е от втора ръка! — възкликна Кикаха. — Тя е трето копие! Но кой би могъл да е създателят на вашия свят? Кои са Господарите на самите Повелители?
— До момента не знаем нищо по въпроса — призна тя. — Не сме открили и следа от тях, от техния оригинален свят или от други техни изкуствени вселени. Те явно съществуват в измерение, което досега е недостъпно за нас, а подозирам, че и винаги ще си остане недостъпно.
През главата на Кикаха мина мисълта, че подобно откритие би следвало да понатрие носа на Повелителите. И може би го беше направило, поне в началото. Но те бързо се бяха съвзели и се бяха заловили да правят свои светове, връщайки се към солипсическия си начин на живот.
А в търсене на безсмъртието бяха създали Звънарите — тези подобни на Франкенщайн чудовища, — и след дълга война ги бяха победили и се бяха отървали от заплахата… или поне така бяха помислили. Но ето че сега един Звънар беше на свобода и… Не, той не беше на свобода. Беше в ръцете не Червения Орк, който положително щеше да се погрижи Звънаря да изчезне заедно с камбаната си някъде… може би дори на дъното на Тихия океан!
— Ще преглътна това, което ми разказа — обади се той, — но признавам ти, че хапката ми идва доста голяма. И все пак какво ще ми кажеш за хората на Земята? Откъде са дошли всички те?
— Твоите прадеди отпреди петнайсет хиляди години са създадени в биолабораториите на Повелителите. Един комплект беше изработен за тази Земя, втори — точен дубликат на първия — за втората Земя. Червения Орк създаде две подобни вселени и ги насели с едни и същи народи. Едни и същи дори в най-малките подробности… Орк ги разпръснал из различни места — говоря за бялата раса, за негроидите, негритосите, монголоидите, америндите и австралоидите. Под грижите на Повелителите от тях трябвало да се оформят народите от каменната епоха. Всяка група била обучена да говори на свой език… всички езици междупрочем са изкуствено създадени. Били научени също да изработват каменни и дървени сечива, да ловуват, да се държат по определен начин и така нататък. И след това Повелителите изчезнали. Мнозина от тях се върнали в родния свят, където заживели с мечти да направят собствени вселени. Някои останали скрити на двете Земи, за да видят какво ще стане. В края на краищата всички те били или избити, или били изхвърлени от двете вселени от Червения Орк, но това станало хиляда години по-късно.
— Почакай малко — спря я Кикаха. — Никога не си бях задавал този въпрос, защото ми се струваше, че отговорът може да е само един. И все пак… всички Повелители ли са от бялата раса?
— Мислил си, че са защото досега се срещал само такива — отговори му тя. — Между другото, колко Повелители си виждал?
— Шест — усмихна се той.
— Според мен са останали към хиляда и от тях около една трета са монголоиди, а другата трета са негроиди, ако използвам земните термини. В нашия свят австралоидите изчезнаха, а нашият еквивалентът на вашите полинезийци и америнди бе погълнат от монголоидите и белите.
— Ами другата земна вселена? — попита той. — И там ли народите се развиха по сходен с нашия начин? Или има съществени отклонения?
— Не мога да то отговоря. Само Червения Орк знае това.
В него напираха множество въпроси, между които например как се е случило така, че на Земята има врати, над които Орк няма контрол. Хрумна му, че това може би бяха врати, останали от едно време, когато на Земята бе имало много Повелители.
Но време за въпроси не бе останало. Те наближаваха пряката на „Уилшър“ и „Сан Висенте“ и виждаха витрините на „Статс“ на няколко десетки метра себе си. Ресторантът представляваше ниска сграда от камък и тухли с огромна стъклена фасада. Сърцето му заби по-бързо. Перспективата да види отново Улф и Хризеис го караше да се чувства по-щастлив, отколкото помнеше скоро да е бил. Това обаче не го накара да забрави за предпазливостта.