Кикаха излезе от гарата и измина няколко преки, преди да се отбие в телефонната кабина на ъгъла на голям сервиз. Набра номера на Уртона. Чу сигнала само веднъж, после някой вдигна слушалката и се обади един непознат глас.
— Мистър Калистър, ако обичате — каза Кикаха.
— Кой го търси? — осведоми се грубият глас.
— Ди Анжело може да ме опише — обясни спокойно Кикаха. — Ако вече сте го намерили в дрешника.
Последва късо възклицание и гласът помоли:
— Един момент.
Само след няколко секунди се разнесе гласът на Калистър:
— Тук е Калистър.
— Иначе известен като Уртона, настоящ Повелител на Земята. Аз съм онзи, който беше твой пленник.
— Как успя… ? — започна Уртона, но спря навреме, осъзнавайки, че няма да получи описание на измъкването на Кикаха.
— Аз съм Кикаха — каза Кикаха. Не рискуваше нищо като се идентифицираше, понеже беше сигурен, че Уртона разполага с името и описанието му от устата на Анана. — Землянин, направил онова, което считаните за Повелители на Съзиданието, не са могли да направят. Лично убих и станах причина да бъдат убити всичките петдесет и един Звънари. Те повече не представляват заплаха за никого. Измъкнах се от дома на Червения Орк на другата Земя, минах през всичките му капани и се добрах до твоя дом. Ако те бях заварил там щях да те убия или пленя. Не се заблуждавай по този въпрос… Но не ти се обаждам само за да ти кажа какво успях да направя. Искам да се върна мирно в света на Улф заедно с Улф, Хризеис и Анана. Вие двамата с Червения Орк можете да си се сражавате и нека по-добрият победи. Сега, след като и последният Звънар е мъртъв, няма за какво повече да стоим тук. Нито ти имаш някакви основания да задържаш приятелите ми.
Настъпи дълга пауза и после Уртона се обади:
— Как бих могъл да бъда сигурен, че Звънаря е мъртъв?
Кикаха му описа най-подробно какво се бе случило, макар да изпусна някои подробности, които смяташе, че не е необходимо да разкрива.
— Сега знаеш как можеш да провериш дали ти казах истината — заключи той. — Не можеш да минеш по моя маршрут, понеже не знаеш къде се намира домът на Червения Орк, а и аз не знам. Но мисля, че всички врати са двупосочни, така че можеш да тръгнеш от онази килия, в която аз завърших.
Добре си представяше смесицата от успокоение и тревога, която Уртона изпитваше. Той сега разполагаше с начин да се добере до дома на Червения Орк, но и той можеше да проникне в неговия дом.
След малко Уртона се обади:
— Ти бъркаш, защото аз знам къде живее Червения Орк. По-скоро къде живееше. Един от хората ми го е видял на улицата само преди два часа. Първоначално помислил че съм аз и че съм излязъл по работа, в която е по-добре да не си пъха носа. Но когато се върнал у дома и ме видял, осъзнал, че аз не мога да се прибера толкова скоро. Веднага се досетих какъв дар ми бе направила съдбата. Събрах хората си, заобиколихме дома му и проникнахме със сила в него. Избихме всичките му хора, но той самият успя да се измъкне, телепортира се някъде, предполагам. И заедно с това унищожи всички врати в дома си. Нямаше никакъв начин да го последваме.
— Беше ми се сторило, че единият от изгорените трупове е на Червения Орк — замислено каза Кикаха. — Но ако той е все още жив, тогава…
— Изморих се от тази игра — призна Уртона. — Наистина бих искал единият от труповете да е на брат ми. Ето каква сделка ще сключа с теб сега. Ако заловиш Червения Орк и ми го доставиш в състояние, в което да мога да го идентифицирам, ще освободя приятелите ти и ще ви гарантирам безопасно завръщане във вашия Свят на нивата. Ако разбира се успея да се убедя лично, че онова, което ми разказа за Звънаря, е вярно.
— Знаеш как да го направиш — каза Кикаха. — Сега искам да говоря с Анана и Улф, за да съм сигурен, че са живи.
— Не мога да направя това в този момент. Дай ми… да кажем, десет минути. И пак ми се обади.
— Окей — съгласи се Кикаха. Окачи слушалката и бързо излезе от телефонната кабина. Уртона можеше да разполага с някакво средство за бързо трасиране на точното местоположение на телефонното обаждане, но дори и да нямаше такава техника, Кикаха не желаеше да му дава подобен шанс. Той спря такси и накара шофьора да го откара до Асфалтовата яма при Ла Бри. Слезе там, отправи се по булевард „Уилшър“ и влезе в първата телефонна кабина. Бяха изминали не десет, а петнайсет минути. Този път на позвъняването отговори Ди Анжело. Макар веднага да позна гласа на Кикаха, той само го помоли да почака докато прехвърли разговора. След това се обади Уртона.