Колата се залюля нагоре-надолу и предните й врати се разтвориха като криле на птица, готвеща се да излети. Кикаха побягна в обратна посока, следван отблизо от Анана. Той прекоси под ъгъл паркинга към магазина и изтича през входа му на улицата.
Светофарът светеше червено в този момент и колите бяха спрели. Кикаха заобиколи отзад някаква спортна кола, в която седеше дребничък младеж с дълга черна коса, огромни очила с кръгли рамки, извит нос и остри мустачки. Младежът почукваше по арматурното табло на колата с дясната си ръка в ритъм с какафонията, бълваща по радиото, която наподобяваше за триенето на Сцила в Харибда. Но се вдърви в секундата, в която ръката на Кикаха се стрелна като светкавица от ясно небе през рамото към скута му. Преди да бе успял да изцвърчи възмущението си и да извие глава усети, че коланът му е откопчан. Излезе от колата като чувал брашно, фиксиран към края на ръката на Кикаха, и бе захвърлен на тротоара. Остана като замаян за миг, после скочи на крака, преизпълнен с гняв. Но Кикаха и Анана вече бяха седнали в колата му и бяха потеглили.
Анана се озърна и промълви:
— Измъкнахме се в последния момент.
— Има ли някакви полицейски коли зад нас?
— Не. Още не.
— Добре. Трябва да изминем само към две мили.
Но нямаше и помен от патрулните коли дори когато Кикаха спря на пряка и половина от имението, където живееше Уртона.
— Описах ти разположението на стаите, така че не би трябвало да се объркаш като влезем — каза й той. — Нещата може да се развият доста вихрено вътре. Мисля че и Червения Орк ще бъде там. Предполагам че ще се телепортира, за да се убеди дали Уртона е мъртъв. Но аз допускам, че е още жив, защото той е хитър като лисица. И не изключвам да е подушил капана. Казвам ти че бих се поколебал дали да вляза или не, ако не се бях въртял вътре толкова време.
Къщата бе добре осветена, но от живущите в нея нямаше никаква следа. Двамата смело минаха по алеята и стъпиха на верандата. Кикаха изпробва вратата и видя, че е заключена. Бърз кръг с лъчемета около ключалката реши проблема. Те влязоха в смълчаната къща и когато приключиха с огледа установиха, че вътре бе останал един папагал в клетка, който се осмели да наруши със задавен крясък тишината само веднъж.
Кикаха извади Рога от калъфа и започна да търси резонансните точки, както бе направил в дома на Червения Орк. Мина през стаите, тръгвайки от спалнята и кабинета на Уртона, защото практиката подсказваше, че вратите най-често биват монтирани в тези места. Но мелодията на Рога не предизвика нищо особено, докато не опитаха с големия вграден шкаф точно под основата на стълбището. На стената се появи бяло петно подобно на светлинна сълза, което плавно се разшири и изведнъж се превърна в проход към друг свят.
Кикаха видя стая, която беше копие на помещението, в което се намираха тук. В същия момент Анана леко извика и го дръпна за ръката. Той се обърна дочувайки шума, който бе привлякъл вниманието й. На верандата се разнесоха стъпки, последвани от мелодичния звън на входния звънец. Кикаха прекоси стаята до средата, спря, обърна се, хвърли й Рога и каза:
— Постарай се да я задържиш отворена!
И под тихата мелодия на Рога той леко повдигна пердето на входната врата. Трима униформени полицаи стояха на верандата, а друг мъж в цивилни дрехи току-що завършваше обиколката на къщата. На улицата бяха спрели две патрулни коли и автомобил без никакви отличителни знаци.
Кикаха се върна при нея и прошепна:
— Уртона сигурно е бил оставил човек отвън, който ни е видял да влизаме. И е повикал полицаите. Къщата най-вероятно е обградена!
Можеха да опитат да си пробият път с бой, втората възможност бе да се предадат и последната — да се телепортират през вратата. Първото би означавало да убият хора, чиято единствена вина бе, че погрешно бяха взели Кикаха за престъпник.
От друга страна, ако Кикаха се предадеше, това би означавало да осъди себе си и Анана на смърт. В мига в който някой от Повелителите разбереше, че са ги задържали, те щяха да се доберат до безпомощните си жертви по един или друг начин и щяха да ги ликвидират.
Не искаше да минава през вратата, без да вземе поне елементарни предпазни мерки, но просто нямаше избор.
— Да вървим — каза той и скочи през затварящата се дупка с изваден лъчемет. Анана го последва с Рога в ръце.
Кикаха отвори с ритник вратата пред тях и отскочи назад. Изчака цяла минута, през която нищо особено не се случи, и излезе през нея. Дрешникът се намираше в основата на стълбище, точно както двойника си в другия свят. Озоваха се в необятно помещение с мраморни стени, върху които се виждаха изгравирани стенописи, а подът под краката им представляваше многоцветна мраморна мозайка. Навън беше нощ, а светлината вътре идваше от множеството маслени лампи и светилници по стените и източените мраморни колони по ъглите на салона. Някъде в дъното, скрити в сенките на тези колони се намираха вратите към другите стаи и сигурно и изхода за навън.