Не се чуваше никакъв звук с изключение на едва доловимото съскане и пращене на пламъците в светилниците.
Кикаха прекоси салона между колоните и мина през нещо подобно на антре, стените на което бяха изписани с делфини и октоподи. Точно тези картини го подготвиха за сцената, която го посрещна, когато излезе изпод колонадата на верандата. Беше се върнал на Земя-2.
Или поне така изглеждаше. Вярно бе, че пълната луна над главите им имаше размера на земната. Също така вярно бе, че поглеждайки надолу от верандата, която бе построена на склона на малка планина, той би се заклел, че гледа към онази част от Южна Калифорния, в която се намираше земният Лос Анжелис. Поне доколкото можеше да различи в тъмнината, топографията на местността беше същата. Разликата бе между двата града. Този тук бе по-малък от земния, светлините му не бяха толкова многочислени, нито така ярки и бяха разположени през по-големи разстояния. По груба оценка, населението на тази долина едва ли надвишаваше една трийсет и втора част от населението на долината в Земя-1.
Въздухът изглеждаше чист, луната и звездите бяха ярки и големи. Не се долавяше никаква миризма на бензин или изгорели газове. Носът му по-скоро долавяше слаба миризма на тор, но тя му се стори безкрайно приятна.
Наистина той основаваше заключението си на много малко свидетелства, но му се струваше, че технологията на тази Земя се бе развила доста по-бавно от технологията на неговата родна планета.
Уртона явно бе намерил вратите, водещи в този свят.
Откъм голямата стая, в която бе излязъл от дрешника, се разнесоха гласове. Той хвана Анана за ръката и я дръпна в сянката на една от колоните. Почти веднага след това на верандата излязоха трима души. Двамата бяха мъже с поли, сандали и фракове с жабо-яки и буфон-ръкави. Единият беше нисък, мургав, средиземноморски тип, доста приличащ на слугите на Червения Орк. Другият бе висок, с грубовати черти на лицето и червеникава коса. Жената беше нисичка блондинка със здрава фигура. Тя също бе по пола, боти и незакопчано сако, под което се виждаха голите й гърди, повдигнати от твърдата част на деколтето на огненочервен корсаж. Косата й бе събрана в сложна фризура, а лицето й бе скрито под дебел слой грим. Жената потръпна, каза нещо на език от семитската група и закопча сакото си.
Тези хора явно знаеха да живеят в стил. Пред верандата спря карета, водена от два прекрасни коня. Кочияшът скочи и помогна на всеки от групата да се настани в каретата. Сам той носеше висока тривърха шапка, украсена със светлочервено перо, сюртук с огромни златни копчета и алена подплата, тежко падаща синя пола и ботуши, стигащи до прасците му.
Каретата потегли и изчезна в тъмнината. Кикаха остана загледан в поклащащите й се фенери, докато и те не се изгубиха надолу по извиващия се планински път.
Този свят, мина през главата му, си заслужава да бъде изследван по-подробно. Вярваше че е представлявал точно физическо копие на другата Земя в началото. Допускаше че и народите, създадени преди петнайсет хилядолетия, са били идентични с тези на другата Земя. Бяха заселени по същите места, бяха получили еднакви езици и еднаква начална помощ, но след това бяха оставени на самите себе си. Той предполагаше, че отклоненията бяха започнали да се развиват още в началото. Петнайсет хиляди години по-късно резултатът беше различна история и различни култури.
Искаше му се да остане тук и да броди по лицето на тази Земя. Но сега трябваше да намери Улф и Хризеис, а за да постигне това, налагаше се да открие и плени самия Уртона. И единственото му истинско оръжие бе Рога. С него трябваше да намери вратата, която щеше да го изведе при Уртона.
Няколко минути по-късно разбра, че тази задача не беше от най-лесните. Рога, макар да не свиреше високо, успя да привлече няколко слуги. Кикаха ги сплаши веднъж с изстрел от лъчемета в една от колоните. Тя погледнаха дупката в камъка и се разбягаха крещейки. Кикаха подкани Анана да продължи да свири с Рога, но виковете откъм вътрешната част на дома го убедиха, че не е здравословно да остават повече тук. Тази сграда бе прекалено огромна, за да си позволят лениво да разглеждат първия й етаж. Най-вероятните места, където можеше да има инсталирани врати, бяха спалните или кабинета на господаря, а те сигурно се намираха на втория етаж.