Анана пристъпи напред, захвърли лъчемета си настрани и взе този на Орк. После, без да отмества дулото от него, смъкна кърпата от лицето си върху шията.
— Благодаря ти за лъчемета, чичо. Моят беше изчерпал заряда си.
Орк я погледна изумен.
Анана се клекна и каза:
— Хайде сега, чичо, на работа! Махни това дърво от него. И го направи бързо!
— Но аз не мога да го вдигна! — възрази Орк. — Дори да си счупя гръбнака, пак не мога да повдигна такава тежест!
— Опитай — подкани го тя.
На лицето му се появи упорито изражение.
— И защо да го правя? Ти така или иначе все ще ме убиеш. Направи го веднага.
— Първо ще ти изпека краката и ще ти изгоря очите — поясни тя охотно, — после ще те оставя тук без крака и сляп. И то само защото не си махнал това дърво от него.
— Почакай, Анана — спря я Кикаха. — Знам че искаш да го накараш да страда, но не съм съгласен да бъде заради мен. Отсечи клоните с лъчемета и онова, което остане, ще може да се премести от там. Не си играй! Не знам дали си разбрала, но тук има още двама!
Анана се отдръпна от гъстия пушек и заповяда:
— Дръж се настрана, чичо!
Изтегли три пъти лъча по дължината на ствола и разсече онази част върху гърдите му надве. Той не разбра какво се бе случило с дървото върху краката му. Орк без усилие вдигна ствола и после го издърпа извън дима. След това го взе на ръце и го пренесе в гората, в място, където тревата беше по-рядка и по-ниска.
Бавно положи Кикаха на земята и се подчини на заповедта й да сложи ръцете си на тила.
— Непознатият е върху канарата — проговори Анана. — Стана и залитайки избяга точно докато вдигах лъчемета, който беше изпуснал. Изтича нататък за да се спаси от мен и от пожара. Не го убих, въпреки че май трябваше. Но бях любопитна какво прави тук и смятах да го разпитам по-късно.
Любопитството бе измъквало победата от ръцете на не един Повелител, помисли си Кикаха. Но не каза нищо на глас, защото тя се бе справила отлично и освен това любопитството не му бе чуждо и на него. Беше се напатил достатъчно, така че можеше да й съчувства искрено.
— Знаеш ли къде е Уртона? — попита той, кихна и почувства рязка болка в гърдите, сякаш някакъв тумор бе порасъл там през последните няколко секунди. Краката му бяха като изтръпнали, но усещаше, че животът бавно се връща в тях. И заедно с живота, завръщаше се и болката. — Страх ме е, че няма да мога да ти бъде от голяма полза, Анана — въздъхна той. — Изпитвам силни вътрешни болки. Ще направя каквото мога, за да ти помогна, но се опасявам, че по-голямата част ще зависи изцяло от теб.
— Не знам къде е Уртона — отговори му Анана. — Знам само че е някъде там. Сигурна съм, че точно той подпали вълка. И че е организирал целия този капан. Дори великият Червен Орк, Повелителя на двете Земи, бе подмамен да влезе в него.
— Аз знаех, че това е капан — възрази Орк. — И съзнателно влязох в него. Мислех, че ще няма да бъде никакъв проблем да… да…
— Да, чичо, но на твое място бих говорила малко по-скромно — сряза го тя. — Въпросът, големият въпрос, е как да се измъкнем от цялата тази каша.
— Рога — извика Кикаха. Изправи се в седнало положение с голямо усилие, опитвайки се да игнорира драскащата го отвътре драконова лапа. Носещият се под дърветата пушек го накара отново да се закашля. Болката се засилваше.
— О! — възкликна Анана притеснено. — Пак бях забравила за него!
— Трябва да го вземем обратно. Остана там под дървото — каза той. — С него ще отворим вратата в канарата. И ако се наложи, ще минем през нея.
— Но във втората стая оттатък има клопка! — възрази тя. — Нали ти казах, че не можах да взема деактиватора със себе си?
— Можем да излезем по-късно — обясни Кикаха. — Уртона няма да може да ни последва и едва ли ще остане да ни дебне тук, защото ще помисли, че сме избягали в някой друга вселена.
Той замлъкна, защото усилието да говори му причиняваше силна болка.
По заповед на Анана, Червения Орк му помогна да стане на крака. Но го направи толкова грубо, че Анана извика с пламтящ поглед:
— Ако не се постараеш да бъдеш малко по-внимателен, чичо, ще те убия на място!
— И като го направиш — озъби се в отговор Орк, — ще си го влачиш сама. И ми е много интересно с какво това ще подобри положението ти?
По лицето на Анана изглеждаше, че е готова да изпълни заплахата си. Но преди Кикаха да успее да се намеси, той видя цевта на лъчемета й да пада в тревата. Анана остана да държи в ръка половин оръжие.
Иззад дърветата зад тях се разнесе глас:
— Направете точно както ви казвам! Идете при канарата и чакайте там следващите ми заповеди!