Избягаха от оная земя, където останаха да се бият бащите им и другите племена на същото ниво на развитие, и в тази по-гориста местност скоро се натъкнаха на племето на Вай. В своето развитие то бе много по-назад от тях. Тежките им тояги въобще не можеха да се мерят с каменовърхите им копия и след всяка избита орда разбираха, че ще могат да ядат повече месо, повече дори отколкото можеха да си представят. Вероятно след години на тази пътечка ще стъпят други северни племена от ловци и все по-близо и опасно ще стане съжителството им. Но Дау си заслужи името, защото първи ги поведе на юг.
Това масово клане бе един от особено тъмните периоди на естествения подбор. Многото месо правеше по-силни ловците и по-силно желанието им да ядат пак толкова и ако може още повече. Това, което най-много обичаха и от което, без да знаят, най-много имаха нужда, бяха мозъците на победените, които изваждаха от черепите и ядяха с настървение. Тъмен и жесток период бе това и само предлогът, че не знаеха колко тъмен и жесток бе, можеше да ги оправдае. Те имаха само едно желание — месо, и то ги гонеше докрай, подтикваше ги към нови победи, към нови пиршества.
Последното пиршество бе най-голямо от всички досегашни. Четири дни и нощи горяха огньовете, бяха се натъпкали почти до безсъзнание. Когато гледаше протягащите се към огъня ловци, мрачината по лицето на Дау постепенно се разсейваше. Силни, о-о, колко силни бяха! И непобедими! Нито едно племе не можеше да застане срещу тях! Ако сега се завърне с тях на земята на бащите им, ще победи всички, които са там. След това в момента на най-върховно щастие коварно, като бодлите на гъсталака, го прониза страхът.
Кой ли ще бъде!
Мад Силния, Оро Хитрия или Еор Каменния? Мад е силен, но глупав, Оро е хитър, но слаб, а Еор е кротък, той прави най-хубавите сечива и измисля най-хитрите планове за лов; понечи ли да каже нещо, всички ловци впиват погледи в него. Това е лошо, твърде лошо! Еор ще бъде!
Не, не може да е той….
Еор се интересува само от камъните, ако не ги сече, оправя върховете на копията. Тогава само седи загледан някъде в далечината…
Или може би Ре Дивия? Силен е като Мад, сръчен е в изготвянето на сечивата като Еор, но е суетен, твърде колеблив, нищо не довършва докрай. В боя е смел до безумие, първи се хвърля върху врага и крещи от радост, като убива, но по същия начин би могъл да пререже гърлото и на свой съплеменник. Не, ловците няма да позволят Ре да стане Първи; ако трябва да се бие за мястото на вожда, Мад, Оро и другите ще го убият още преди да почне двубоят. Кой остава тогава? Хаим и Ре са от една майка, но Хаим ще стане по-страшен от Дивия. Той е сух, но много здрав, с очи като на Жълтия Убиец. Засега обаче Дау е много по-силен от него. Хаим бе клекнал край огъня заедно с Нуг и Тиак. След няколко години ще станат велики ловци…
Тиак напомни на Дау за Уму Куция и както винаги, това разгневи Дау. Уму бе син на предишния Първи. Но когато баща му умря, той бе още малък хлапак, а Тиак бе последното отроче на някогашния водач. Когато стана Първи, сред победените жени той избра Тама. Тя беше майка на Уму. Наистина Ла бе по-млада и по-привлекателна от нея, но тя постоянно притискаше към себе си пищящия Тиак, а после избяга в гората. Повече не се завърна и когато след време Дау видя сред децата на Яда — която Еор бе взел след смъртта на жена си — едва прохождащия Тиак, Дау счете под достойнството си да поиска обяснение. Тогава Тама кърмеше вече сина му Кот, а Уму отдавна бе надхвърлил крехката си възраст и ако Дау бе малко по-досетлив, хубаво щеше да го подреди, но го търпя само заради Тама. Той счупи крака на Уму по-късно и този спомен още повече го разгневи. Племето на ловците не хранеше особено добри спомени от господството на умрелия Първи, но бе просто глупаво и срамно, когато Дау преби този сополанко, от когото би станал добър ловец на племето. Когато Уму увисна безжизнен в ръцете на Дау, племето — за първи и последен път — настръхна срещу него и ако Дау приемаше да се бие поотделно с ловците, то бе неспособен да се справи с тълпата разбеснели се жени. Остави сред тях пребитото тяло на Уму и със заплашителни викове се оттегли в гъсталака. Уму остана под закрилата на Яда. Тя бе първата сред жените, така както Дау сред мъжете, бе стара, умна и безстрашна. Надживя и двамата си мъжа и преди да се роди Уму, се ожени за много по-младия от нея Еор. Това обещаваше опасен съюз — Еор, Уму и Тиак под закрилата на голямата Яда. Но после Яда умря, без да роди деца на Еор. Новата жена на Еор, Бек, бе твърде ревнива и първата й работа бе да отдели Уму и Тиак от Еор. Така съюзът се разби, преди да бъде създаден, но Уму е жив и ще живее, защото на Куция, докато не стане твърде алчен и нахален, никой няма да посегне. И Дау няма да посмее, трябва да търпи, въпреки че като го вижда, си спомня срамния момент, когато жените…