Уму предчувствуваше нещо лошо. Стоеше, както бе привикнал след смъртта на Яда. Тежестта на тялото му бе върху здравия крак, а лявото му рамо усещаше гъделичкането на листата на храстите. Едно съмнително движение край огъня и куцият му крак за миг ще поеме тежестта от здравия и след секунда дори и клонките на храстите няма да трептят след него.
Еор придружаваше думите си винаги с поривисти движения на ръцете. Дау бе станал гневен от момента, когато Еор произнесе името на Уму и ловците се развълнуваха още повече. Никой не смееше да предприеме нищо, за да не накърни авторитета на другите. А за промяна в реда на авторитетите има две възможности: воинската доблест или пряк двубой. И в двата случая решава Дау, той определя мястото на бойците край първите два огъня на победното пиршество. Пак той избира кои ще се бият помежду си, преди да са си сторили нещо един на друг, което би накърнило вече интересите на ордата. На живот и смърт можеха да се бият само за първото място. Този, който победи, милостиво прегръща другия, който хуква да бяга, защото знае, че в следващия момент противникът му и Дау ще се нахвърлят заедно отгоре му. Всеки би могъл да намери по един път плячка, дори такъв авторитетен ловец, какъвто е Еор, та дори и десет пъти. Тогава най-много да развали настроението на Дау. Но защо тъкмо Уму?…
Народът на Дау не бе глупав. До една известна степен животът го бе приучил на много логично мислене; тъкмо това обезпокои хората, когато възприемането на фактите по никакъв начин не искаше да се подчини на логическото им мислене. Убиецът на Мучащото — който и да бе той — бе необикновено силен. Мучащото е глупаво и недовижда. Ако по време на лов се препънеш, съвсем не е трудно да се измъкнеш от него, но кожата му е дебела, копието може да я пробие само отблизо, а преди да падне съвсем, са необходими копията на няколко ловци. Откакто започна ловът на Космати, народът на Дау изостави големите млекопитаещи.
И сега…
Каква връзка може да има между Уму и победителя на Мучащото. Мучащите бяха още топли, когато Еор заведе при тях ловците. Уму ги бе видял по-рано… Бе видял, значи, този, който ги бе убил? И ако го е видял, то и онзи е видял Уму и нищо не му е сторил. Мисълта, че между Уму и една такава сила може да има съюз, бе непонятна и страшна. Но разсъжденията им не намираха друг път. Ако този съюз се създаде с някой от ловците, от първия или от втория огън, племето ще стане по-силно. Няколко смени, познатото избухване на Дау или ако и това не е достатъчно — двубой с Дау за първенство и ето господството на новия Първи, на Тайнствения. Но Уму, който в реда на авторитетите бе толкова назад, че в същност не бе и в реда… какво ще стане, ако неговият съюз стане властен.
Но случи се така, че в живота на Уму гневът на Дау и на ловците се срещнаха в една точка — Куция трябваше да бъде убит! Това бе гняв, а не последствие, защото се досетиха, че Тайнствения може да се разгневи от смъртта на Уму.
Дау скочи и миг след това цялата орда се понесе към храстите, зад които бе изчезнал Уму. Да се убие, да се убие, да премахнат този загадъчен и опасен куц. Това ги настървяваше да бягат по следите на този, когото ненавиждаха така, както никого досега. Едно копие в гърба на Куция и край на мъчителните мисли.
Първият гневен набег не донесе успех — Уму и сега бе предвидил кога да изчезне, — затова се разпръснаха, както при гонитбата на Космато. Образуваха дълга верига, като в двата издадени напред края сложиха млади, добре бягащи ловци. Разстоянието между двама съседни ловци бе по-малко от това, в което копието можеше да убива. Нито едно живо същество нямаше да бъде пропуснато от тази верига, ако тя бе достатъчно бърза, и най-пъргавото Космато нямаше да издържи. А Куция е по-бавен от тях, не след дълго от някой край на веригата ще се чуе триумфалният вик. И тогава всички ще се спуснат натам, защото кръвта на Уму няма да изтече от едно копие!
Обонянието на ловците и преди не бе толкова съвършено, като на племето на Вай. Притъпил го бе димът — дребно заплащане заради постоянната власт над огъня- но за лов вършеше работа. И без това щяха да обградят преследвания и изпаднал в безпокойство, той щеше да остави ясно различими следи. Откъснатите листа, следите от носещите се по тревата крака или в корените на храстите, където голата земя е влажна, няколко парчета червено-кафява кожа на края на някой шип или изсъхнало клонче, това винаги бе достатъчно, за да следят Косматите. Сега обаче преследваният бе Уму, а той познаваше веригата на ловците. Когато можеше да издържи, той също сам вземаше участие, като гледаше да бъде на крилата. Там наистина трябваше по-бързо да се тича, но затова пък бе по-далеч от Дау.