Правилните въпроси. Онези, които го бяха създали, трябваше да вземат предвид всичко това. Трябваше да предвидят известно количество семантични безсмислици, да му позволят да гадае.
Отговарящия се задоволяваше да мърмори отговорите сам на себе си.
Осемнайсет същества отидоха при Отговарящия. Нито ходеха, нито летяха, просто се появиха. Потрепериха от ледения блясък на звездите и се вторачиха в огромния Отговарящ.
— След като няма разстояния — попита единият, — как така нещата могат да са на различни места?
Отговарящия знаеше какво е разстояние, но не можеше да отговори на въпроса. Разстоянията съществуваха, но не по начина, по който си ги представяха тези същества. Имаше и места, но отново не както очакваха съществата.
— Задайте въпроса си по друг начин — посъветва Отговарящия с надежда.
— Защо сме ниски тук — обади се един, — а сме високи там. Защо тук сме дебели, а там тънки? Защо звездите са студени?
Отговарящия знаеше всичко. Знаеше защо звездите са студени, но това не можеше да се обясни с понятия като „звезди“ и „студенина“.
— Защо — попита друг — има закон на осемнайсетте? Защо когато се съберат осемнайсет, се ражда деветнайсети?
Но, естествено, отговорът беше част от друг, по-голям въпрос, който не беше зададен.
По закона на осемнайсетте се роди деветнайсети и осемнайсетте изчезнаха.
Отговарящия продължи да си мърмори правилните въпроси и да им дава отговор.
— Успяхме — каза Морън. — Това е.
Той потупа Лингман по рамото, но леко, защото Лингман можеше да се разпадне.
Старият биолог беше уморен. Лицето му бе прежълтяло, сбръчкано, изпито. Очертанията на черепа му вече личаха в изпъкналите жълти зъби, в малкия сплескан нос, в скулите. Матрицата вече се виждаше.
— Да вървим — каза Лингман. Не искаше да губи никакво време. Нямаше никакво време за губене.
Тръгнаха по тясната пътека със скафандрите си.
— По-бавно — промърмори Лингман.
— Добре — кимна Морън. Вървяха заедно по тъмната пътека на планетата, която не приличаше на никоя друга, до слънцето, което се различаваше от всички други слънца.
— Ето там горе — каза Морън. Легендите бяха точни. Пътека, водеща към каменни стъпала. Оттам в двор. После… Отговарящия.
За тях Отговарящия беше бял екран, монтиран в каменна стена. Изглеждаше им много обикновен.
Лингман стисна треперещите си ръце една в друга. Това бе кулминацията на живота му, на работата му, на споровете, на търсенето на легендата. Всичко свършваше тук, сега.
— Не забравяй — каза той на Морън, — че ще се ужасим. Истината няма да прилича на нищо, което сме си представяли.
— Готов съм — отвърна Морън. Гледаше замечтано.
— Много добре. Отговарящ — каза Лингман с изтънял глас, — какво е животът?
В главите им зазвучаха думи.
— Въпросът е без смисъл. Под „живот“ Питащия разбира частно явление, което не може да се обясни освен като част от цялото.
— От какво е част животът? — попита Лингман.
— Въпросът, зададен по този начин, няма отговор. Питащия все още разбира понятието „живот“ по своя личен, силно ограничен начин.
— Тогава отговори със свои понятия — намеси се Морън.
— Отговарящия може само да отговаря на въпроси. — Отново се замисли за тъжните ограничения, наложени му от създателите.
Тишина.
— Разширява ли се Вселената? — попита Морън уверено.
— „Разширяване“ е термин, неприложим към дадената ситуация. Вселената, така, както я разбира Питащия, е илюзорна представа.
— Можеш ли да ни кажеш каквото и да било? — попита Морън.
— Мога да отговоря на всеки правилен въпрос относно природата на нещата.
Двамата мъже се спогледаха.
— Мисля, че знам какво има предвид — каза Лингман тъжно. — Основните ни представи са погрешни. До една.
— Не е възможно — възрази Морън. — Физиката, биологията…
— Частични истини — прекъсна го Лингман уморено. — Поне това разбрахме. Разбрахме, че изводите ни относно наблюдаемите явления са неправилни.
— Но правилото на най-простата хипотеза…
— Това е само теория — отвърна Лингман.
— А живота… би трябвало да ни отговори какво е животът!
— Ето какво — обясни Лингман. — Да предположим, че попиташ „Защо съм роден под знака на Скорпиона в съюз със Сатурн?“ Аз не мога да отговоря на този въпрос чрез понятията за зодиака, защото зодиакът няма нищо общо с това.
— Разбирам — каза Морън тихо. — Той не може да отговаря на въпроси чрез понятията, с които разполагаме ние.