— Странно. Дяволски странно — промърмори си той.
Анибал вдигна очи към него. Не разбра думите на господаря си. За едно куче няма нищо интересно в надгробните плочи. Той седна и продължи да гледа с питащ поглед стопанина си.
Глава пета
Разпродажбата в „Белият слон“
Тапънс бе приятно изненадана, че месинговата лампа, която двамата с Томи намираха за отблъскваща, бе приета с изключително одобрение.
— Колко мило от ваша страна, мисис Бересфорд, да ни донесете толкова красив предмет. Много е интересна. Предполагам, че сте я купили от чужбина по време на някое от пътуванията ви.
— Да. Купихме я от Египет — отвърна Тапънс, въпреки че в момента бе изпълнена с дълбоко колебание за верността на твърдението си, защото оттогава бяха минали осем или десет години.
Помисли си, че може да е било от Дамаск, но със същата вероятност би могло да бъде от Багдад или Техеран. Но каза Египет, защото в момента той бе на мода. Освен това лампата си изглеждаше много египетска. Така или иначе, независимо откъде я бяха купили, тя много приличаше на египетска.
— Всъщност е доста голяма за нашата къща и си помислих…
— О, убедена съм, че трябва да я разиграем на томбола — възкликна мис Литъл.
Мис Литъл отговаряше за организацията. Прякорът й бе „Всезнайка“, главно защото бе изключително добре информирана за всичко, което ставаше в енорията. Фамилията й подвеждаше2. Всъщност беше огромна дебела жена. Малкото й име бе Дороти, но всички й казваха Доти.
— Надявам се, че ще присъствате на разпродажбата, мисис Бересфорд?
Тапънс я увери, че непременно ще бъде и заяви, че няма търпение да си купи нещо.
— О! Радвам се, че сте така настроена.
— Смятам, че това, което вършите, е много полезно — продължи Тапънс. — Идеята ви е чудесна. Онова, което е ненужно за един, за друг може да се окаже безценна перла.
— Ха, непременно трябва да го кажем на викария — обади се мис Прайс-Кидли, една кокалеста дама с много зъби. — Сигурна съм, че тази фраза ще му хареса.
— Ето например този леген от папие-маше — продължи Тапънс и повдигна предмета.
— Но вие наистина ли мислите, че някой ще го купи?
— Аз ще го купя, ако се продава — заяви твърдо Тапънс.
— Но в днешно време има толкова красиви легени от пластмаса.
— Не обичам пластмасата — каза Тапънс. — А този леген е наистина много хубав. Имам предвид, че е голям и в него може да сложите цял сервиз, без да го счупите. А и тази старомодна отварачка за консерви също е много интересна. Дръжката й завършва с глава на бик, а в днешно време вече не правят такива.
— Така е, но тази отварачка изисква много усилие. Не мислите ли, че електрическите са по-удобни?
Разговорът продължи в този дух още известно време. Сетне Тапънс попита дали би могла да бъде полезна с нещо.
— О, мисис Бересфорд, може би бихте могли да подредите рафта с антиките. Вие сте толкова артистична.
— О, едва ли — рече скромно Тапънс. — Но с удоволствие ще подредя рафта, а вие ще ми кажете дали съм се справила добре.
— Чудесно е, че ще ни помогнете. Много ни е приятно, че се запознахме с вас. Предполагам, че вече сте се устроили в къщата?
— И аз си мислех, че досега всичко ще е готово, но се оказа, че има още много неща за правене. Толкова е трудно с електротехниците и дърводелците и всички останали майстори. Те винаги оставят нещо недовършено.
Тази реплика на Тапънс предизвика бурна реакция и всички изразиха възмущението си от поведението на майсторите.
— Тези от газовата компания са най-лоши — обади се мис Литъл, — защото идват чак от Лоуър Стамфорд. А електротехниците идват от Уелбанк.
Пристигна викарият, за да каже няколко окуражителни слова на организаторките и те смениха темата. Той изрази радостта си от срещата с новия си енориаш, мисис Бересфорд.
— Знаем всичко за вас — каза той. — О, да, наистина. И за съпруга ви. Онзи ден ви споменаха в един разговор. Имали сте много интересен живот, но сигурно не бива да се говори за това. Имам предвид работата ви по време на войната. Чудесно сте се справили и двамата.
— О, разкажете ни — подкани го една от дамите, като се отдели от рафта, на който подреждаше бурканите със сладко.
— Казаха ми, че е поверително — извини се викарият. — Струва ми се, че вчера ви видях да се разхождате в двора на църквата, мис Бересфорд?
— Да — кимна Тапънс. — Разглеждах църквата. Видях, че има два прозореца с много красиви витражи.