— На тази моя приятелка, Джени се казва, й харесвало в метрото. Казваше, че било много интересно. Имаш си място на стълбите, спиш там, носиш си сандвичи и разни други неща и никой не ти заема мястото. Приказваш си цяла нощ със съседите и ти е забавно. А през това време бомбардират. Влаковете на метрото вървели цяла нощ. Каза ми, че й било неприятно, когато войната свършила и трябвало отново да се върне вкъщи. Било й скучно.
— Така или иначе през 1914 година не е имало бомби, а само цепелини — напомни Тапънс.
Очевидно обаче Гуенда бе загубила интерес към цепелините и Тапънс продължи:
— Питах ви за онова момиче Мери Джордан. Беатрис ми каза, че сте знаели нещо за нея.
— Не много. Просто чух да споменават няколко пъти името й, но беше много отдавна. Имала е прекрасна руса коса, така говореше баба ми. Била е германка. Една от онези фройлайни, както са ги наричали. Грижели се за деца, били нещо като детегледачки. Работела в семейство на морски офицер, някъде в Шотландия. После дошла тук и постъпила при семейство Паркс, или беше Перкинс. Имала е по един свободен ден в седмицата. Ходела в Лондон и тогава носела там онези неща, каквито и да са били те.
— Какви неща? — попита Тапънс.
— Не зная, всъщност никой нищо конкретно не казва. Предполагам, че става дума за нещо, което е крадяла.
— Хванали ли са я да краде?
— О, не, не мисля. Започнали са да я подозират, но тя се разболяла и починала преди да я разкрият.
— От какво е починала? Тук ли е станало? Предполагам, че е постъпила в болница.
— Не, тогава не е имало болница. В онези години не е имало такива неща в селото. Някой ми каза, че станала някаква глупава грешка, която допуснала готвачката. Набрала листа от попадийно семе вместо спанак или маруля. Не, май че друг го е направил. Някой пък ми каза, че било беладона, но аз и за миг не го вярвам, защото всеки знае как изглежда беладоната, нали? Според мен са били листа от попадийно семе, които някой е набрал по погрешка. Тези листа съдържат някакво вещество, което е смъртоносно. Пристигнал докторът и направил каквото могъл, но аз мисля, че е било твърде късно.
— Имало ли е много хора в къщата, когато се е случило?
— Да, изглежда е имало, защото съм чувала, че постоянно имали гости за по няколко дни, пък и децата, и гувернантката, и прислужниците. Имайте предвид, че аз не знам много, само онова, дето баба ми е казвала. Е, и старият мистър Бодликот от време на време ми казва по нещо. Познавате ли го? Градинарят, дето все още работи. Тогава бил нает от тях и го обвинили, че той е набрал отровното растение. Но се оказало, че не е той. Бил е някой от дома, който излязъл да помогне в брането на зеленчуци от градината и после ги занесъл на готвачката. Нали разбирате, спанак, марули и разни такива неща. Предполагам, че грешката е станала, защото не са познавали растенията. Мисля, че на предварителното следствие, или каквото там е имало, са казали, че всеки е могъл да сбърка, защото спанакът и киселецът са растели близо до попадийното семе и при брането са могли да попаднат и негови листа. Както и да е, тъжна история, защото баба казваше, че момичето било истинска красавица.
— И е ходила всяка седмица в Лондон? Е, да, нали е имала един свободен ден.
— Да. Имала приятели там. Чужденци. Баба казваше, че може да е била и немски шпионин.
— А наистина ли е била?
— Не ми се вярва. Очевидно са я харесвали. Нали ме разбирате, морските офицери, а и не само те. Имала е доста приятели сред военните.
— А наистина ли е била шпионин? — повтори въпроса си Тапънс.
— Не. Баба ми казваше, че хората само така си говорели. Пък и е било много отдавна.
— Странно как се обърква човек от тези войни — отбеляза Тапънс. — Познавах един възрастен господин, който имаше приятел, участвал в битката при Ватерло.
— Да, така е. Представяте ли си годините преди 1914. Хората тук са имали детегледачки от чужбина. Наричали са ги мамзел или фройлайн, каквото и да значи това фройлайн. Баба казваше, че момичето се държало много добре с децата. Всички били много доволни от нея и я харесвали.
— Случило се е, докато е живяла в „Лаврите“, така ли?
— Тогава къщата не се е казвала така, поне на мен така ми се струва. Тя е живяла в семейство Паркинсон или Прекинс. Била е нещо като днешните момичета „au pair“. Родена била в някакво място, дето половината били германци, половината французи.
— Страсбург? — предположи Тапънс.
— Да, така беше. Умеела да рисува. Направила портрет на една от сестрите на баба ми, но тя не се харесала, защото изглеждала стара. Нарисувала и едно от момчетата на Паркинсон. Старата мисис Грифин запазила портрета. Момчето, имам предвид онова момче, дето го нарисувала, открило нещо за тази фройлайн. Мисля, че е бил кръщелник на мисис Грифин.