— Струва ми се, че е била Фрой Лайн — каза Тапънс.
— Какво! Фрой Лайн е тази, която е умряла! Никога не съм чувал.
— Е, аз може и да бъркам. Защо не вземете Възлюблената и не я закарате на онова място на хълма, на което Памела я е качвала? Ако все още този хълм съществува.
— Ама, разбира се, че си е там. Вие какво си мислите? Вярно е, че целият е обрасъл в бурени. Вие внимавайте. Не знам ръждата доколко е повредила Възлюблената. Май ще е по-добре първо да я почистя.
— Добре — съгласи се Тапънс, — а после ще си помислите с кои зеленчуци да се заемем.
— Хубаво, но ще се погрижа попадийно семе да не се окаже близо до спанака. Не искам да ви се случи нещо точно сега, когато сте се нанесли в нова къща. Мястото е добро, само дано имате парички да си го постегнете.
— Много ви благодаря.
— Ще се погрижа също и Възлюблената да не се счупи, когато се качите на нея. Много е стара, но въпреки това ще проработи. Един мой братовчед онзи ден извади едно старо колело. Човек не би помислил, че ще тръгне. Никой не го бе ползвал четирийсет години. Но като му сложихме малко масълце, то запя. Само като си помисли човек какви чудеса прави масълцето.
Глава трета
Шест невъзможни неща преди закуска
— Къде за Бога… — започна Томи.
Беше свикнал да намира Тапънс на невъзможни места из къщата, когато се прибираше, но този път се впечатли повече от обикновено.
В къщата нямаше и следа от нея, въпреки че навън бе започнало леко да ръми. Досети се, че може да е потънала в някоя част на градината и затова излезе навън. В този миг възкликна:
— Какво за Бога!
— Здравей, Томи — поздрави го Тапънс. — Връщаш се по-рано, отколкото те очаквах.
— Какво е това?
— Имаш предвид Възлюблената?
— Какво каза?
— Казах Възлюблената. Така се нарича.
— Да не би да си решила да се качиш на това нещо? Не е ли малко малко за теб?
— Е, може и да е. Детска играчка е. Предполагам, си имал такава, преди да ти купят колело, когато си бил малък.
— Наистина ли върви?
— Е, не съвсем, но ако я качиш горе на хълма, тя сама си тръгва, защото има наклон.
— И предполагам, че долу се разбива. С това ли се занимава досега?
— Съвсем не — възмути се Тапънс. — Спираш я с крака. Искаш ли да ти демонстрирам?
— Не — заяви решително Томи. — Започва да вали по-силно. Просто исках да разбера защо… защо го правиш. Имам предвид, че едва ли е толкова забавно.
— Всъщност е доста страшно. Но виждаш ли, исках да разбера и…
— Искаш да разбереш какъв е този треволяк в ръката ти, нали?
— Точно така. Колко си досетлив!
— Разбира се, че съм. Познавам ги тези треви.
— Аз също.
Те се спогледаха.
— Само че в момента забравих как се казва — призна си Томи.
— И аз не се сещам.
— Какво смяташ да правиш с тази развалина?
— Ами… когато слезеш долу от хълма, но не използваш добре краката си, за да се спреш, попадаш в този треволяк.
— Не се ли казваше урти… уртикария? Не! Това беше изприщване, нали? Е, всеки се забавлява по свой начин.
— Правих разследване по последния проблем — обясни Тапънс.
— Твоя проблем? Моя проблем? Чий проблем?
— Не знам. Надявам се, че проблемът е общ.
— И не е някой от проблемите на Беатрис?
— О, не. Просто се зачудих какви още неща може да има скрити из къщата, така че отидох и разгледах играчките, които са прибрани в една странна стара оранжерия отпреди много, много години. Там намерих Възлюблената и Матилда, която е конче-люлка и има дупка в корема.
— Дупка в корема?
— Ами да. Предполагам, че децата са си крили разни неща там. За забавление. Пълна е със стари мръсни хартийки и всякакви парцалчета. Някои от тях са мазни. Изглежда са ги ползвали за чистене.
— Хайде да влизаме вкъщи — подкани я Томи.
— Е, Томи, нека да чуем какво ново при теб — каза Тапънс, като протегна краката си към приятния огън в камината, който бе запалила малко преди завръщането му. — Ходи ли в галерията на хотел „Риц“?
— Не. Нямах време.
— Как така не си имал време? Нали заради това отиде?
— Е, нещата не винаги стават така, както си ги намислил.
— Все пак сигурно си ходил някъде и си правил нещо.
— Открих ново място за паркиране на колата.
— Не е зле. И къде е? — позаинтересува се тя.
— Близо до Хаунслоу.
— И за какво, за Бога, си ходил до Хаунслоу?
— Не ходих точно там. Просто наблизо има паркинг. Оттам взех метрото.
— Какво? С метро до Лондон.
— Да. Стори ми се, че така е по-удобно.
— Изглеждаш виновен — заяви Тапънс. — Само не ми казвай, че имам съперница, която живее в Хаунслоу.