— Не! По-скоро трябва да си доволна от онова, което съм свършил.
— О! Да не би да си ми купил подарък?
— Не, боя се, че не. Никога не знам какво да ти купя.
— Понякога имаш много добри попадения — похвали го с надежда Тапънс. — Какво си свършил, Томи, че аз трябва да бъда доволна?
— Проведох разследване.
— Напоследък всички нещо разследват. Нали разбираш, тинейджърите, племенниците, братовчедите, синовете, дъщерите, всички разследват. Всъщност не знам какво толкова разследват. Не разбирам защо го правят и после изведнъж го прекратяват. Те започват, забавляват се, доволни са от себе си, а сетне… е, аз всъщност не знам какво става сетне.
— Бети, нашата осиновена дъщеря, е заминала за Източна Африка — каза Томи. — Имаш ли вести от нея?
— Да. Харесва й там. Изглежда й е приятно да си завира носа в африканските семейства и да пише статии за тях.
— Мислиш ли, че тези семейства одобряват интереса й?
— Не ми се вярва. В енорията на баща ми всички мразеха посещенията на журналистите. Наричаха ги „ноузи паркърс“4.
— И са имали основание — съгласи се Томи. — Ти определено искаш да ми посочиш трудностите, които ме очакват при разследването ми.
— Какво разследване? Надявам се, че не става дума за тревокосачки.
— Не разбирам защо споменаваш тревокосачките?
— Защото непрекъснато разглеждаш каталози за тях — обясни Тапънс. — Просто си откачил на тази тема.
— В тази къща провеждаме историческо разследване. Опитваме се да разгадаем престъпления, които са се случили преди шейсет-седемдесет години.
— Добре, Томи, хайде сега ми разкажи.
— Отидох в Лондон, за да задействам разни неща.
— Аха! Задействал си разследването. Постъпил си точно като мен, въпреки че методите ни са различни, пък и времето, от което се интересувам е доста отдавна.
— Да не би да искаш да кажеш, че наистина си се захванала с проблема Мери Джордан? Нали така се изразявате в днешно време? — подкачи я Томи. — Значи вече е реален? Мистерията или проблемът Мери Джордан.
— Толкова обикновено име. Ако е била германка, едва ли би се казвала така. А хората говорят, че е била немски шпионин. Предполагам, че може да е била англичанка.
— Мисля, че тази шпионска история е нещо като местен мит.
— Моля те, Томи, продължи. Все още нищо не си ми разказал.
— Ами използвах някои… някои… някои…
— Престани да повтаряш някои — скара му се Тапънс. — Нищо не разбирам.
— Понякога е трудно да се обясни. Искам да кажа, че има различни начини да се проведе едно разследване.
— Имаш предвид за минало време?
— Да. Има неща, които можеш да откриеш. За други можеш да получиш информация и то не като се возиш на стари играчки или разпитваш възрастни дами, или подлагаш на кръстосан разпит един стар градинар, който вероятно не си спомня кое как точно е било, или пък да наобикаляш пощата и да разстройваш служителките, като ги разпитваш какво са казали пра-пра-прабабите или лелите им някога.
— Да, но от всички тях научих по нещо — нацупи се Тапънс.
— Аз също имам резултат.
— Ти си разпитвал? И на кого зададе въпросите си?
— Не беше точно разпитване. Не бива да забравяш, Тапънс, че съм имал контакт с хора, които знаят как се правят тези неща. Нали разбираш, има хора, на които плащаш някаква сума и те провеждат разследването вместо теб, така че получаваш достоверна информация.
— За кои неща става дума? И къде търсят тази информация?
— Например можеш да наемеш някой, който да проучи смъртните актове, кръщелните и брачните свидетелства.
— Предполагам, че си изпратил някой в Съмърсет Хаус. Там за всичко ли може да се търси?
— Да. Можеш да не ходиш лично, просто намираш някой, който да свърши работата вместо теб. Можеш да разбереш кога е починал някой, кога се е родил, какво е било завещанието му, кога се е женил и в коя църква, и така нататък.
— Много пари ли похарчи? — попита Тапънс. — Мисля, че бяхме решили да пестим, след като се нанесем тук.
— Като имам предвид твоето отношение към възникналия проблем, счетох, че подобен разход би бил уместен.
— Е, откри ли нещо?
— Още не. Трябва да почакам да приключи проучването. И ако намерят…
— Искаш да кажеш, че някой ще дойде и ще ти каже, че момичето Мери Джордан е родено еди-къде си и ти ще отидеш на място да продължиш разследването, така ли?
— Не съвсем. Има още много неща, които могат да се разберат като например данни от преброяване на населението, смъртни актове и причините за смъртта, и какво ли още не.
— Звучи ми интересно, а това е добре като начало.
— В издателствата на вестниците има папки, които също могат да се преровят.