— Е, беше ли забавно? — попита Тапънс, когато станаха от вечеря и отидоха в дневната да пият кафе. — Как са старите момчета?
— Ами стари — отвърна Томи. — А как е твоята стара дама?
— Дойде акордьорът за пианото — съобщи му тя. — А освен това цял следобед валя и не съм се виждала с нея. Жалко, можеше да ми разкаже интересни неща.
— А моят стар приятел ми разказа — рече важно Томи. — Много се изненадах. Тапънс, какво мислиш за това място?
— Имаш предвид къщата?
— Не, имам предвид Холоукуей.
— Мисля, че мястото е хубаво.
— Какво имаш предвид под хубаво?
— Че определението е подходящо. Обикновено хората избягват да го използват, но на мен ми харесва. Струва ми се, че едно място е хубаво тогава, когато в него нищо не се случва, не искаш да се случва и си доволен, че не се случва.
— Сигурно е от възрастта.
— Не мисля, че това е причината. Според мен е приятно да знаеш, че има места, където нищо не се случва. Въпреки че трябва да отбележа, че днес едва не стана нещо.
— Какво едва не е станало? Да не би да си извършила някоя глупост, Тапънс?
— Разбира се, че не съм.
— Тогава какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че едно от стъклата в оранжерията онзи ден се клатеше и едва-едва се държеше. Е, днес за малко да падне на главата ми. Можеше да ме нареже.
— Но изглежда се е уплашило — пошегува се Томи.
— Да. Извадих късмет. Но като се сетя, кръвта ми замръзва.
— Значи ще трябва да извикаме онзи старец, който прави разни поправки. Как се казваше? Айзак? Ще го накараме да прегледа всички стъкла. Нали не искаме да пострадаш, Тапънс?
— Предполагам, че когато човек си купи стара къща, винаги има нещо не наред.
— Мислиш ли, че в тази къща има нещо не наред?
— Какво искаш да кажеш?
— Днес чух разни странни неща за нея.
— Какво? Странни неща за нашата къща?
— Да.
— Изглежда ми невероятно.
— Как така невероятно? Защото ти се струва хубава и благонадеждна? Добре боядисана и поправена?
— Не. Това, което изброи се дължи на нас. Когато я купихме, изглеждаше овехтяла и едва се крепеше.
— Разбира се, затова беше евтина.
— Томи, държиш се странно. Какво има?
— Ами старият мустакатко Монти.
— Я виж ти! Прати ли ми много поздрави?
— Разбира се. Каза ми да ти поръчам да се пазиш, а и аз да те пазя.
— Той винаги казва така. Въпреки че не разбирам защо трябва да се пазя.
— Изглежда мястото е такова, че ще трябва да внимаваш.
— За Бога, Томи, какво искаш да кажеш?
— Тапънс, какво ще си помислиш, ако ти кажа, че той ми подметна или намекна, приеми го както искаш, че сме тук не защото сме пенсионери, а защото имаме задача? Че след последния случай отново са ни възложили нещо. Изпратени сме от Секретните служби, за да открием нещо. Да открием какво е станало на това място.
— Не зная дали си сънувал, Томи, или стария мустакатко Монти, но това ми звучи като бълнуване.
— Той го каза. Изглеждаше напълно убеден, че сме тук със задача да открием нещо.
— Да открием нещо? Какво?
— Нещо, което може да е скрито в къщата.
— Нещо, което може да е скрито в къщата? Томи, ти си откачил! Или по-точно той!
— И аз си помислих същото, но май не е.
— Какво може да се открие в тази къща?
— Предполагам, нещо, което някога е било скрито тук.
— Да не би да говориш за скрито съкровище? Скъпоценностите на руския царски род, скрити в нашето мазе?
— Не. Не съкровище. Нещо, което би могло да стане опасно за някой.
— Странно.
— Защо? Намерила ли си нещо?
— Не, разбира се, че не съм. Но изглежда преди много, много години тук се е разиграл скандал. Никой не си спомня точно, но можеш да го дочуеш от някоя баба или клюките на слугите. Беатрис има приятелка, която изглежда знае малко. Оказва се, че Мери Джордан е била замесена в скандала, но всичко е било потулено.
— Тапънс, да не би да си измисляш? Да не би да си си спомнила за онези славни дни от младостта си, когато един мъж дал на едно момиче от кораба „Лузитания“ секретен документ и ние се впуснахме в първото си приключение — да търсим неуловимия мистър Браун?