— Колко отдавна беше! Бяхме се нарекли „Младите любители на приключения“. Сега ми се струва като сън.
— Не, не е сън. Съвсем не е. Всичко си беше истина, въпреки че сега не ти се вярва. Случи се преди шейсет или седемдесет години. А може и повече.
— Какво точно ти каза Монти?
— Писма или някакви документи — обясни Томи. — Нещо, което е щяло, а и сега би могло да предизвика голямо политическо сътресение. За някой, който е бил във властта или е щял да бъде във властта, писма или документи, или нещо, което би унищожило този човек, ако излезе на бял свят. Интриги. Стари, стари интриги.
— По времето на Мери Джордан? Звучи ми невероятно. Томи, ти сигурно си задремал във влака и си го сънувал.
— Не съм, въпреки че всичко изглежда много невероятно.
— Предлагам да поразгледаме наоколо, все пак живеем в тази къща.
Тапънс обшари с поглед стаята.
— Не мисля, че тук може да има нещо скрито, а ти, Томи?
— И на мен не ми се вярва, че в такава къща някой може да се реши да скрие нещо. Много хора са живели след това тук.
— Да. Семейство след семейство, както научих. Но все пак може да има нещо скрито на тавана или в мазето, или пък заровено в градината. Както и да е, ще се позабавляваме. Нали разбираш, когато нямаме какво друго да правим и гърбовете ни се схванат от садене на луковици на лалета, можем за разнообразие да поогледаме наоколо. Представи си само, ще започнем с отговора на въпроса: „Ако аз искам да скрия нещо, къде бих го сложила? И къде би останало неоткрито?“
— Струва ми се, че тук нищо не може да остане неоткрито — рече Томи. — Не и след като толкова градинари са ровили навсякъде, различни семейства са се нанасяли и са се изнасяли, да не говорим за агентите по недвижими имоти.
— Е, човек никога не знае. Може да е скрито в някой чайник.
Тапънс стана и отиде до камината. Над нея имаше полица. Тя придърпа един стол, качи се на него и взе един китайски чайник. Свали капачето и погледна вътре.
— В него няма нищо.
— Съвсем необичайно място. — Очите на Томи блеснаха шеговито.
— Мислиш ли, че някой се е опитал нарочно да ми причини зло, като е разхлабил онова стъкло в оранжерията, така че да падне отгоре ми? — попита Тапънс, а в гласа й имаше повече надежда, отколкото страх.
— Струва ми се пресилено — отвърна Томи. — Но може да е било предназначено за стария Айзак.
— Разочарована съм, че го казваш — рече Тапънс. — Бих предпочела да си мисля, че съм се отървала на косъм.
— По-добре бъди внимателна и се пази. И аз ще те пазя.
— Постоянно се суетиш около мен.
— Ами много мило от моя страна, че го правя — закачи я Томи. — Трябва да си много доволна, че имаш съпруг, който се суети около теб.
— Никой ли не се опита да те застреля във влака или да го накара да дерайлира, или нещо такова?
— Не, но ще е добре да преглеждаме спирачките на колата, преди да тръгваме за накъде. Господи, това е пълна лудост! — възкликна възмутено Томи.
— Така е — съгласи се Тапънс. — Пълна лудост. И все пак…
— Все пак какво?
— Ами забавно е просто да си го мислиш.
— Да не намекваш, че Александър е бил убит, защото е знаел нещо — попита Томи.
— Той е знаел кой е убил Мери Джордан. „Беше някой от нас.“ — Лицето на Тапънс просветна. — Трябва да разберем всичко за тези Нас. Кои са били тези НАС? Станало е престъпление, което ние трябва да разкрием. За да го направим, трябва да се върнем в миналото — тогава, когато се е случило и да разберем защо се е случило. Никога не сме правили подобно нещо преди.
Глава пета
Методи на разследване
— Къде си била, Тапънс? — попита съпругът й, когато на следващия ден се прибра в семейното огнище.
— Последното място, където бях, бе мазето — отвърна тя.
— Личи си. Да, наистина си личи. Знаеш ли, че косата ти е цяла в паяжини?
— Сигурно. В мазето ги има много. Но там не открих нищо — каза разочаровано Тапънс. — Само няколко бутилки бръснарски спирт.
— Бръснарски спирт? — изненада се Томи. — Интересно.
— Нали? Той става ли за пиене? Струва ми се малко вероятно.
— Не, ароматизиран е. Правили са го от листата на някакво американско дърво, приличащо на мирта и някога хората са го използвали за косите си. Имам предвид мъжете, а не жените.
— Сигурно си прав — кимна Тапънс. — Спомням си, че чичо ми… да, имах чичо, който използваше бръснарски спирт. Носеше му го един приятел от Америка.
— Нима? Струва ми се интересно — отбеляза Томи.