— Много съм ви задължен за всичко, което направихте — каза Томи и любезно й отвори вратата. Сетне й помогна да си облече палтото и се върна в стаята. Промърмори си на глас: — Не бива да забравям да кажа на Тапънс тази вечер, че благодарение на нашите издирвания, един специалист по проучванията е останал с впечатлението, че съпругата ми пие и нашият брак се разпада. Мили Боже! А сега какво ми предстои?
Онова, което му предстоеше, беше среща в едно малко непретенциозно ресторантче на Тотнъм Корт Роуд.
— Не мога да повярвам! — избоботи един възрастен мъж, скачайки от стола си. — Рижият Том! Едва те познах.
— Предполагам. Не е останало много рижо по главата ми. Сега вече съм Белокосия Том.
— Е, всички сме така. Как си със здравето?
— Както винаги съм бил. Въпреки че, знаеш ли, разпадам се постепенно.
— От кога не сме се виждали? Две години? Осем години? Единайсет години?
— Е, не чак толкова отдавна — възнегодува Томи. — Миналата есен се видяхме на онази официална вечеря в „Малтийските котки“, не помниш ли?
— Да, да, вярно. Жалко, че заведението пропадна, въпреки че винаги съм смятал, че така ще стане. Залите му бяха хубави, но храната — отвратителна. Е, стари приятелю, с какво се занимаваш? Все още ли си в шпионажа?
— Не. Вече нямам нищо общо с него.
— Каква загуба! Да се откажат от такова способно момче като теб!
— Ами ти, Бакенбарде? Как си?
— О, вече съм твърде стар, за да служа на страната.
— Няма ли шпиони в днешно време?
— Сигурно ги има много, но предполагам, че с тях се занимават умните момчета. Тези, които излизат от университетите и отчаяно се нуждаят от работа. Къде живееш сега? Изпратих ти картичка за Коледа. Всъщност пуснах я през януари, но се върна с надписа „Непознат на този адрес“.
— Живея в провинцията, близо до морето. В Холоукуей.
— Холоукуей. Холоукуей? Като че ли си спомням за това място. Май нещо по твоята част се беше разиграло там, нали?
— Не е било по мое време — отвърна Томи. — Научих едва когато отидохме да живеем там. Легенди от миналото. От преди шейсет години.
— Не беше ли свързано с подводница? Нещо за плановете на една подводница, които били продадени на някого. Не помня тогава на кого продавахме. Може да е било на японците, или руснаците, или… о, на всеки. Тогава се срещахме с чуждите агенти в Риджънтс Парк. Нали разбираш, с някой от ранга например на трети секретар в посолство. Струва ми се, че в днешно време няма много красиви дами, заети с този бизнес, както беше на времето.
— Исках да те попитам някои неща, Бакенбарде.
— А! Давай. Знаеш ли, животът ми премина без особени събития. Марджъри… помниш ли Марджъри?
— Разбира се, че я помня. Дори бях тръгнал за сватбата ви.
— Спомням си. Но бе ти се случило нещо. Като че ли бе сбъркал влака. Вместо на този за Саутхол, се бе качил на този за Шотландия. Така или иначе не дойде. То и без това не стана.
— Не се ли ожени?
— О, ожених се. Но някак си не тръгна добре, не се получи. Бракът ми продължи година и половина. Тя се омъжи повторно. Аз не, но се справям добре. Живея в Литъл Полън. Има чудесно игрище за голф. Живея заедно със сестра си, която е вдовица. Наследи от съпруга си известна сума и двамата се справяме добре. Тя малко оглуша и не чува какво й говоря, но не ми пречи особено. Просто трябва да й говоря по-високо.
— Спомена, че си чувал за Холоукуей. Наистина ли е било свързано с шпионаж?
— Да ти кажа право, приятелю, беше толкова отдавна, че не си спомням подробностите. По онова време доста разбуни духовете. Разбираш ли, един чудесен млад морски офицер извън всякакво подозрение, стопроцентов англичанин, с максимални оценки за надеждност, изведнъж се оказва предател. За пари… вече не помня кой му е плащал. Сигурно са били германците. Беше преди войната през 1914. Да, струва ми се, че за това става дума.
— Мисля, че е била замесена и жена — обади се Томи.
— Като че ли се споменаваше името Мери Джордан. Имай предвид, че и тогава не бях наясно със случая. Писаха по вестниците, че май му била съпруга… искам да кажа на морския офицер. Тя се свързала с руснаците и… не, не, говоря ти за нещо друго, обърквам случаите. Понякога се получава така, те всичките толкова си приличат. Съпругата си мислела, че той не получава достатъчно пари, което предполагам означава, че тя не е разполагала с достатъчно пари и така… Ама защо искаш да разровиш тази стара история? Какво общо имаш ти? Спомням си, че някога се бе замесил с човек от „Лузитания“ или с някой, който бе потънал с този кораб, или нещо такова. Ето виждаш ли, когато става дума за събития, случили се толкова отдавна, човек се обърква. Не си спомням кой от двама ви бе замесен? Ти или жена ти?