— И е починала. От какво?
— Някой е набрал от градината листа от попадийно семе заедно с тези на спанак. Станало е случайно. Те са ги изяли. Количеството им обаче не е било такова, че да умъртви човек.
— Сигурно е било така — съгласи се мистър Робинсън. — Но ако после сложите в кафето на Мери Джордан или в коктейла й определена доза дигиталисов алкалоид, впоследствие всички ще решат, че листата от попадийно семе са причината и е било нещастен случай. Но Александър Паркър, или както там се казваше момчето, се е досетило. Умно дете е било, а? Нещо друго, Бересфорд? Кога се е случило всъщност? Първата световна война, Втората или преди тях?
— Преди. Сред старите жители на селото се носи мълвата, че тя е била немска шпионка.
— О, да! Сетих се за този случай. Предизвика голям скандал. За всеки германец, който е работил в Англия преди 1914 година се е говорело, че е шпионин, а за всеки замесен английски офицер, че бил „извън всякакво подозрение“. Винаги се отнасям скептично към човек, който е „извън всякакво подозрение“. Случило се е отдавна и не мисля, че през последните години нещо е писано по този повод. Имам предвид, че от време на време, за радост на читателите, в пресата се появяват статии, написани въз основа на секретни архивни документи.
— Да. Но обикновено са доста повърхностни — вметна Томи.
— Така е. Този случай бе свързан с някакви планове за нова подводница, които били откраднати. Имало нещо и за авиацията. По онова време много се работеше в тази насока. Както се досещате, общественият интерес е бил силно изострен. Имало е и политическа страна. Били замесени известни политици. Разбирате ли, някои хора казват: „Той е напълно почтен човек.“ В политиката определението „напълно почтен човек“ е точно толкова опасно, колкото „извън всякакво подозрение“ в армията. „Напълно почтен“! Ами как ли пък не! Спомням си през последната война, че някои хора съвсем не се оказаха толкова почтени, колкото ги мислехме. Имаше един човек от нашите среди, които живееше някъде близо до вас. Струва ми се имаше една малка виличка на брега на морето. Възхваляваше Хитлер и имаше доста последователи. Твърдеше, че единственият шанс за нас е да се съюзим с него. Представяте ли си! А изглеждаше толкова благороден. В същото време имаше и някои прекрасни идеи. Искаше да премахне бедността и несправедливостта. Все такива възвишени неща. Дааа… Свиреше на струната на фашизма, без да го нарича фашизъм. Свърза се с испанците, с хората на Франко. И, разбира се, с милия стар Мусолини. Да, преди всяка война стават такива работи. Неща, които не се появяват на бял свят и малко хора ги знаят.
— Вие изглежда знаете всичко — отбеляза Томи. — Моля за извинение. Изразих се малко грубо. Но наистина е много вълнуващо да попаднеш на някой, който знае всичко.
— Е, може да се каже, че винаги съм бил в центъра на събитията. Научавал съм това онова. Човек какво ли не научава! А дочувах по нещичко и от хора, които бяха вътре в играта и доста знаеха. Предполагам, че вече сам започвате да го разбирате, нали?
— Да — кимна Томи. — Срещам се със стари приятели, които са се виждали с техни стари приятели, които пък знаят много и така онова, което те казват, стига до мен. Докато работехме активно, нямахме време за такива разговори, но сега понякога дочуваме доста интересни истории.
— Да — кимна мистър Робинсън. — Виждам накъде сте тръгнали… искам да кажа, накъде биете. Наистина е интересно, че сте попаднали на това.
— Проблемът е — продължи Томи, — че аз не съм сигурен… всъщност струва ми се, че двамата със съпругата ми се държим като глупаци. Купихме тази къща, защото ни хареса. Точно в такава къща искахме да живеем. Преустроихме я по наш вкус и се опитваме да придадем на градината нов облик. Никак не ми се ще отново да се забъркваме в подобни случаи. От наша страна е просто проява на любопитство. Преди много години се е случило нещо и човек просто не може да се въздържи да не мисли за него и да не се опита да разбере. Но няма смисъл. Няма да помогнем на никого.
— Зная. Вие просто искате да знаете. Е, така е устроен човек. Това ни кара да правим научни изследвания, да летим до Луната, да изследваме морското дъно, да търсим природен газ в Северно море, да търсим начин да добиваме кислород от морската вода, а не да използваме само това, което ни дават растенията и горите. И толкова много други неща. И всичко — само защото сме любопитни. Предполагам, че без любопитството човек би се превърнал в костенурка. Тя води изключително удобен живот. Цяла зима спи и, доколкото зная, не се храни с нищо друго освен с трева и то само през лятото. Сигурно животът й не е интересен, но пък е много спокоен. От друга страна…