— От друга страна може да се каже, че човекът прилича повече на мангуста.
— Четете Киплинг. Радвам се. Според мен днес Киплинг не се оценява достатъчно. Беше прекрасен човек и е много забавно да се четат неговите книги. Разказите му са впечатляващи. Не мисля, че достатъчно го ценим.
— Вижте, не искам да се правя на глупак — заяви Томи. — Не искам да се замесвам в неща, които не са моя работа. Освен това, бих казал, че те вече нямат значение за никого.
— Не можете да знаете — вметна мистър Робинсън.
— Трябва да знаете, че не аз се опитвам да открия нещо — запелтечи Томи, обзет от чувството за вина, че отнема времето на една толкова важна личност.
— Предполагам, че просто искате да задоволите любопитството на съпругата си. Чувал съм за нея, въпреки че, струва ми се, не съм имал удоволствието да се запознаем. Тя е прекрасен човек, нали?
— Да — съгласи се Томи.
— Приятно ми е да го чуя. Харесвам хората, които държат един на друг и се радват на брака си до дълбока старост.
— Сигурно ви приличаме на костенурки — пошегува се Томи. — Вече сме стари и уморени и въпреки че се радваме на добро здраве за нашата възраст, не искаме да се забъркваме в нищо. Просто…
— Зная, зная — закима мистър Робинсън. — Престанете да се извинявате. Искате да научите. Точно като мангустата. Мисис Бересфорд също. Пък и от онова, което съм чувал за нея, тя ще намери начин да научи.
— Мислите, че тя има по-голям шанс от мен?
— Мисля, че не сте толкова любопитен, колкото нея, но съм убеден, че можете да доведете нещата докрай, защото сте професионалист. Умеете да намирате източници. А не е лесно да се намерят източници за събития от преди толкова години.
— Ето защо се чувствам ужасно, че ви притеснявам. Но сам не бих се решил. Беше Бакенбарда. Имам предвид…
— Знам кого имате предвид. Има бакенбарди, които приличат на агнешки котлети и някога много се гордееше с тях. Затова го нарекоха така. Приятен човек. Навремето вършеше добра работа. Изпратил ви е при мен, защото е знаел, че аз бих се заинтересувал от подобен случай. Знаете ли, много отдавна започнах да се ровя в това-онова и да разкривам кое как е.
— Да. И сега сте по върховете.
— Кой ви го каза? — сопна се мистър Робинсън. — Пълни глупости!
— Не мисля, че са глупости — усмихна се Томи.
— Е, някои достигат до върховете, а други усещат натиска на върховете. Бих казал, че повече или по-малко последното важи за мен. Повечето от случаите, с които съм се занимавал, ми бяха наложени.
— Като онзи в… Франкфурт, нали?
— О, значи мълвата е стигнала до вас? Така или иначе вече не мисля за тях. Едва ли някой още ги помни. Няма да откажа да ви дам информация. Сигурно знам отговора на повечето от въпросите ви. От онова, което е станало толкова отдавна, може да изникне нещо, което да се окаже интересно днес. Човек може да си обясни някои събития, които се случват сега. Не бих пренебрегнал тази възможност. И все пак бих ви посъветвал — струва си да се тревожите. Струва си да търсите хора, които помнят за тези събития. Струва си да откриете какво се е случило преди толкова години. Ако се доберете до сведения, които според вас могат да ме заинтересуват, просто ми се обадете. Ще си измислим парола. Така ще се почувстваме отново млади, ще почувстваме, че нещо зависи от нас. Какво ще кажете за „Желирани киселици“? Ще ми кажете, че жена ви е направила желирани киселици и дали не бих искал да ги опитам. А аз ще знам за какво става дума.
— Искате да кажете, ако открия нещо за Мери Джордан. Не мисля, че има смисъл да продължаваме. Все пак тя е мъртва.
— Да. Мъртва е. Но… виждате ли, понякога човек си изгражда погрешни представи за хората само защото е дочул някаква мълва или пък е прочел нещо.
— Искате да кажете, че аз съм си изградил погрешна представа за Мери Джордан? Искате да кажете, че тя изобщо не е важна?
— О, тя може и да е била много важна — рече мистър Робинсън и погледна часовника си. — Боя се, че трябва да приключваме. След десет минути очаквам един приятел. Ужасен досадник е, но е във висшите правителствени среди, а нали знаете какъв е животът днес. Правителството! Трябва навсякъде да се съобразявате с него. В службата, вкъщи, в магазина, показват ви го по телевизията. В днешно време имаме нужда от повече личен живот. Тази малка забавна игра, която двамата със съпругата ви си устройвате, е в личния ви живот и можете да гледате на нея от тази позиция. Кой знае, може и да откриете нещо интересно. Е, може и да не откриете. За сега не мога да ви кажа нищо повече. Зная някои факти, които вероятно никой друг не знае и с течение на времето ще ви ги кажа. Но всички са мъртви и не съм сигурен, че си струва. Все пак ще ви съобщя един факт, който може да ви помогне в разследването. Чел сте за онзи случай, делото срещу офицер, как му беше името… забравил съм го… беше съден за шпионаж, получи строга присъда и я излежа. Бе предател и си получи заслуженото. Но Мери Джордан…