— Да?
— Искате да знаете нещо за Мери Джордан? Както ви казах, ще ви съобщя един факт, който ще повлияе на гледната ви точка. Мери Джордан беше… е можете да я наречете шпионин, но не беше немски шпионин. Не беше шпионин на противника. Чуйте ме, момчето ми. Не мога да се въздържа да не ви кажа „момчето ми“. — Мистър Робинсън сниши гласа си и се наведе напред през бюрото си. — Тя беше наш човек.
Книга трета
Глава първа
Мери Джордан
— Но това променя всичко! — каза възбудено Тапънс.
— Да — съгласи се Томи. — Да. Беше… беше като шок.
— Защо ти го каза?
— Не зная — отвърна Томи. — Според мен поне поради две-три причини.
— Той… как изглежда, Томи? Не си ми казал.
— Ами той е жълт. Жълт и голям, и дебел и съвсем, съвсем обикновен, но в същото време усещаш, че в него има нещо необикновено. Той е… както се изрази моят приятел, един от върховете.
— Изразяваш се така сякаш става дума за някой поп-певец.
— Човек свиква с тези термини.
— Да, но защо ти го е казал? То със сигурност ще ни помогне да разкрием нещо, което той вероятно не е искал да ни каже директно.
— Било е много отдавна и всичко е приключило. Предполагам, че вече няма никаква връзка с настоящето. Само си помисли колко много неща излизат наяве от архивите. Вече няма скрито-покрито. Всичко излиза на бял свят така, както е било. Какво е написано или казано по определен въпрос или събитие, за което обаче никой нищо не е разбрал.
— Когато говориш така, ме караш да се чувствам ужасно объркана. Като че ли всичко ми изглежда неправилно.
— Какво искаш да кажеш с това, че всичко ти изглежда неправилно?
— Неправилен е начинът, по който ние сме гледали на случая. Имам предвид… какво всъщност имам предвид?
— Продължавай — подкани я Томи. — Трябва да знаеш какво имаш предвид.
— Ами това, което казах. Неправилно е. Открихме подчертаните букви в „Черната стрела“ и изреченията ни се сториха смислени. Някой ги беше подчертал, вероятно онова момче Александър. Искал е да съобщи, че някой от семейството или от къщата е виновен за смъртта на Мери Джордан. Ние не знаехме коя е Мери Джордан и това много ни смути.
— Права си — съгласи се Томи.
— За да бъдем точни, теб те смути по-малко, отколкото мен. Не успях да открия нищо съществено за нея. Поне…
— Ти откри, че очевидно е била немски шпионин. Нали така?
— Да, така си мислех и вярвах, че е истина. Но сега…
— Сега разбираме, че не е истина. Било е точно обратното.
— Тя е била английски шпионин.
— Е, сигурно е работила в английското разузнаване или в Службите за сигурност, или нещо такова. Дошла е тук с определена задача. Да открие нещо за… как се казваше? Бих искал да имам по-добра памет за имена. Имам предвид онзи морски офицер или какъвто там е бил. Онзи, който е продал тайната за подводницата или нещо такова. Струва ми се, че тук са били струпани много немски агенти. Прилича ми на последния ни случай. Готвели са се за нещо сериозно.
— Така изглежда. И вероятно тя е била изпратена тук да открие какво става.
— Разбирам.
— Така че „един от нас“ не означава онова, което си мислихме. Според мен става дума за някой, който е живеел в селото, но по някакъв начин е бил свързан с къщата или е идвал по определени поводи. Тя умира не от естествена смърт, а защото някой се е досетил какво прави. Александър пък е разбрал всичко.
— Сигурно се е преструвала, че шпионира в полза на немците — предположи Тапънс. — Сприятелила се е с онзи офицер.
— Нека го наречем офицер X — предложи Томи, — за да ни е по-лесно.
— Добре, добре. Офицер X. Тя се е сприятелила с него.
— В селото е живеел също и вражески агент — продължи Томи. — Ръководител на голяма организация. Сигурно е живеел в някоя малка къщичка близо до кея и е пропагандирал, че за нас би било най-добре да се съюзим с Германия и да вървим заедно напред. Нещо такова.
— Толкова е объркващо — простена Тапънс. — Планове, секретни документи, заговори, шпионаж… така се обърках. Както и да е, оказа се, че сме тръгнали в грешна посока.
— Не мисля, че е така.
— Защо?