— Какво ти каза той? Какво ти каза за Възлюблената? Имам предвид старият Айзак.
— Че е трябвало да се очаква, защото е била много стара и разнебитена.
— Но нали ти е споменал, че някой я е пипал?
— Да, беше категоричен. Каза ми: „Ах тези младоци, опитвали са се да се возят на нея. Май са й сваляли колелата.“ Аз обаче не съм виждала тук никого от тях. Но сигурно те не са искали да ги видя. Вероятно са издебнали момента, в който ме няма вкъщи. Попитах го дали не е направено нарочно.
— И той какво ти каза? — полюбопитства Томи.
— Не знаеше какво да ми отговори.
— Предполагам, че е било злонамерено — рече Томи. — Хората понякога правят такива неща.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че някой е знаел, че аз ще взема Възлюблената, за да се повозя на нея и е направил така, че колелата да изхвръкнат и аз… О, но това са глупости, Томи.
— Може и да звучи като глупост — рече Томи, — но понякога само така изглежда. Зависи кога и как се е случила и защо.
— Не разбирам какво имаш предвид под защо?
— Можем да се опитаме да разгадаем защо се е случило — обясни й Томи.
— Не те разбирам.
— Може би някой иска да се махнем оттук.
— И защо ще иска? Ако желае да купи къщата, може просто да ни попита или да ни направи предложение.
— Да, права си.
— Чудя се… доколкото си спомням, освен нас, за тази къща нямаше други клиенти. Поне аз останах с такова впечатление. Цената й бе доста ниска, защото беше стара и се нуждаеше от сериозен ремонт.
— Не мога да повярвам, че някой иска да се махнем оттук — каза Томи. — По-вероятно се е разтревожил, че душиш наоколо, задаваш твърде много въпроси и откриваш разни неща в книгите.
— Имаш предвид, че съм разровила неща, които някой не иска да бъдат ровени?
— Нещо такова — рече Томи. — Ако изведнъж решим, че тук не се чувстваме добре и че нещо ни притеснява, ще обявим къщата за продан и ще си отидем. Тогава всичко ще е наред. Те ще са доволни. Не мисля, че те…
— Кои са тези „те“?
— Нямам представа. Това трябва да разберем. За сега сме само Ние и Те. Не бива да го забравяме.
— Ами Айзак?
— Какво за него?
— Не знам, чудя се дали не е замесен.
— Той е възрастен човек, живее тук отдавна и сигурно знае разни работи. Мислиш ли, че ако някой му даде пет лири, той би се изкушил да почовърка колелата на Възлюблената?
— Не, не мисля — заяви Тапънс. — Според мен не му стига ум за тази работа.
— Това не е въпрос на ум — изрази мнението си Томи. — Единственото, което трябва да направи, е да прибере банкнотата и да извади болтовете от колелата или да пипне тук-там, така че следващия път, когато се спуснеш по хълма… уж случайно да те сполети нещо.
— Мисля, че си въобразяваш и говориш глупости — сопна му се Тапънс.
— Е, и ти вече на няколко пъти си въобразяваш глупости.
— Да, но те не противоречат на нещата, които научихме.
— В резултат на моите разследвания или проучвания, наречи ги както искаш, се оказва обаче, че сме имали погрешни представи.
— Имаш предвид, че онова, което ми каза преди малко, обръща всичко надолу с главата. Вече знаем, че Мери Джордан не е била вражески агент, а английски. Била е тук със задача и вероятно я е изпълнила.
— Хайде да си изясним нещата в съответствие с новата информация, която имаме — предложи Томи. — Задачата на Мери Джордан е била да открие нещо.
— Вероятно нещо, свързано с офицер X. Томи, трябва да разбереш името му. Толкова е безлично да го наричаме само офицер X.
— Добре, но нали знаеш колко е трудно.
— Така, тя е разбрала и е докладвала. И сигурно някой е отворил писмото й.
— Какво писмо? — изненада се Томи.
— Писмото, което е написала до нейната „свръзка“.
— Разбрах.
— Мислиш ли, че е възможно свръзката й да е бил баща й, дядо й или някой роднина.
— Малко вероятно. Не смятам, че така се постъпва. Освен това името Джордан сигурно не е истинското й име. Предполагам, че са решили, че е подходящо, защото по никакъв начин не намеква за евентуалния й немски произход. Вероятно тя е работила за нас под това име.
— Сигурно е започнала в чужбина — предположи Тапънс. — И като каква ли е дошла тук?
— О, не зная. Мисля, че ще трябва да се върнем към самото начало, за да го открием.
— Така или иначе — продължи Тапънс, — тя е дошла тук, открила е нещо, което и или е успяла да го предаде, или не. Може да не е писала писмо. Може да е отишла до Лондон и да е докладвала на някого. Например срещнала се е с някой в Риджънтс Парк.
— Да, такъв е обичайният сценарий, нали? — рече Томи. — Срещаш се в Риджънтс Парк с някой служител от посолството, с което имаш тайно споразумение и…