— Съгласен съм. А сега напред към Матилда! Към операционната!
Не се оказа никак лесно да се обърне Матилда така че да се открие достъп до корема й. Беше много тежка. Освен това от нея стърчаха пирони, на които човек можеше всеки момент да се нарани. Тапънс одра ръката си, а Томи изруга, когато един пирон лошо скъса пуловера му.
— По дяволите! Хайде да взривим това проклето конче. Трябвало е да го унищожат още преди години.
Точно в този момент се появи старият Айзак.
— Какво става? — попита изненадан той. — Какво правите вие двамата тук? За какво ви е това старо конче? Мога ли да ви помогна с нещо? Какво възнамерявате да правите с него? Искате да го изнесете оттук?
— Не точно — рече Тапънс. — Искаме да го обърнем, така че по-лесно да достигнем до дупката в корема му и да извадим онова, което е вътре.
— Смятате да изкормите Матилда, така да се каже? Как ви влезе тази муха в главата?
— Точно това искаме да направим — обясни Тапънс.
— И какво си мислите, че ще намерите вътре?
— Боклуци, предполагам — обади се Томи. — Но няма да е зле да поразчистим малко, нали разбирате. Може да решим да държим други неща тук. Например, топките и дървените чукчета за крокет или нещо такова.
— Преди години тук е имало игрище за крокет. Ама било много отдавна. По времето на мисис Фолкнър. Намирало се там, където сега е градината с розите. Но не било с нормални размери.
— Кога е било това? — попита Томи.
— Имате предвид кога е имало игрище за крокет? О, било е преди аз да дойда тук. Но все още се намират хора, които да ти разкажат за минали работи, за разни скрити неща, кой и защо ги е скрил, и за какво ли още не. Заплетени истории, повечето са измислици, въпреки че някои може и да са истина.
— Ти си много умен, Айзак — похвали го Тапънс. — Струва ми се, че знаеш всичко. Как разбра, че тук е имало игрище за крокет?
— О, тук имаше една кутия с пособия за крокет. Много беше стара. Чудя се какво ли е останало от нея.
Тапънс изостави Матилда и отиде в ъгъла, където имаше една продълговата дървена кутия. Отвори доста трудно капака й, защото ключалките бяха ръждясали и заяждаха. Вътре имаше една стара очукана червена топка, една синя топка и един изкривен дървен чук, целите обвити в паяжини.
— Било е по времето на мисис Фолкнър. Казват, че участвала в състезания.
— В Уимбълдън? — почуди се Тапънс.
— Е, не точно в Уимбълдън. Мисля, че е участвала в местните състезания. Тогава са организирали такива тук. Виждал съм снимки при фотографа…
— При фотографа?
— Ами да. В селото, казва се Дъранс. Не го ли познавате?
— Дъранс? — замисли се Тапънс. — О, да, продава филми и разни други джунджурии, нали?
— Точно така. Той е внук или, не бих се изненадал, ако дори е правнук на стария Дъранс, който отворил фотото в селото. Според мен обаче сега се занимава повече с продажба на поздравителни картички за Коледа, за рождени дни и други такива. Старият Дъранс правеше много снимки на хората. И ги пазеше. Онзи ден при младока отишло някакво момиче и поискало да й извадят нова снимка на баба й. Момичето обаче нямало снимка. Била я скъсала или загубила, или изгорила и поискала да намерят негатива. Не мисля, че са го намерили. Но ми се струва, че сигурно някъде има стари албуми, в които може да се погледне.
— Албуми — повтори отнесено Тапънс.
— Мога ли да направя нещо за вас — попита отново Айзак.
— Помогни ни за Джейн или както там се казваше — отвърна му Томи.
— Не е Джейн, а Матилда. Дори ми се струва, че трябва да се произнася Матилд, защото май е френско име.
— Френско или американско? — замислено попита Томи. — Матилд. Луиз…
— Много подходящо скривалище, не мислиш ли? — рече Тапънс и пъхна ръката си в отвора в корема на Матилда. Извади оттам една гумена топка, която някога е била боядисана в червено и жълто. Сега цялата бе на дупки. — Сигурно някое дете я е пъхнало тук. Често го правят.
— Щом видят дупка, искат да скрият нещо вътре — обади се Айзак. — Чувал съм обаче, че имало някакъв господин, който криел писмата си тук. Използвал я като пощенска кутия.
— Писма? До кого са били.
— Май до някаква млада дама. Но е било преди аз да дойда тук — обясни както обикновено Айзак и като нагласи Матилда, така че да им е удобно, ги напусна под претекст, че си има друга работа.
— Всичко се е случило все преди Айзак да дойде тук — промърмори сърдито Тапънс. — Струва ми се много глупаво, че са пъхали в Матилда какво ли не и после никой не се сетил да я почисти — продължи да мърмори тя и извади изцапаната си ръка от корема й.