— Да.
— И сега отново сте на линия, така ли? Ровите, имате подозрения…
— Не — отсече Томи. — Съвсем не е така. Отидохме да живеем в тази къща, защото ни омръзна апартаментът, а освен това постоянно качваха наема.
— Гаден номер — съгласи се полковник Пикауей. — Типично е за днешните хазяи. Все им е малко. Ту дъщери издържат, ту синове… Добре, отишли сте да живеете там. Il faut cultiver son jardin6 — изрече на френски полковник Пикауей и се разсмя. После обясни: — Опитвам се да си опресня френския. Трябва да сме в крак с Общия пазар, нали? Между другото странни неща стават в този Общ пазар. Нали разбирате, под повърхността. Значи отишли сте да живеете в „Лястовиче гнездо“. Бих искал да зная защо?
— Къщата, която купихме, сега се казва „Лаврите“ — обясни Томи.
— Глупаво име, въпреки че едно време беше много популярно. Спомням си, когато бях дете всичките ни съседи си направиха алеи пред къщите във викториански стил. Покриваха ги с дребен чакъл, а отстрани посаждаха лаврови дървета. Някои бяха с маслено-зелени листа, а други с петнисти. Бяха много модни. Предполагам, че хората, които са живели преди вас там, са кръстили така къщата и то си е останало. Прав ли съм?
— Да, така е. Но името не е от последното семейство, което е живяло там. Те са искали да я нарекат „Катманду“, защото са прекарали много време на това място. Но са се отказали.
— Да, да. „Лястовиче гнездо“ е много старо име. На човек понякога му се налага да се връща назад в годините. Всъщност за това се канех да говоря с вас. Исках да се върнем назад в годините.
— Къщата позната ли ви е, сър?
— Ъъъ… Не, никога не съм бил там. Но тя е свързана с някои събития от миналото. С хора, които са живели в нея през определен период. Този период бе от значение за нашата страна. Предполагам, че сте се добрали до информация за едно момиче на име Мери Джордан. Или по-скоро е била позната под това име.
— Така ми каза и Робинсън.
— Искате ли да видите как е изглеждала? Отидете до полицата над камината. Снимката отляво.
Томи стана, прекоси стаята, отиде до камината и я взе. Беше стара снимка на момиче с пищна шапка и букет рози в ръцете й.
— Сега изглежда ужасно глупаво, нали? — отбеляза полковник Пикауей. — Беше красиво момиче, но нямаше късмет. Умря млада. Истинска трагедия.
— Не зная нищо конкретно за нея — рече Томи.
— Предполагам. Вече никой не знае.
— В селото се говори, че е била немски шпионин. Мистър Робинсън пък ми каза, че е било точно обратното.
— Да. Тя работеше за нас. И свърши добра работа. Но някой се досети.
— Било е по времето, когато в къщата са живели семейство Паркинсон, нали?
— Може би. Не зная подробностите. Вече никой не ги знае. Аз не участвах в тази задача. Оттогава този случай ни тормози. Виждате ли, обикновено след такива инциденти има проблеми. И то проблеми за страната. Сега навсякъде по света има проблеми и това не е новост. Ако се върнете сто години назад, ще откриете проблеми, ако се върнете още сто години назад, пак ще откриете проблеми. Ами по времето на Кръстоносните походи, когато всички са хуквали да спасяват Йерусалим? Ще се учудите колко много въстания са избухнали тогава. Ват Тайлър, например. Както виждате, по всяко време проблеми.
— Мислите ли, че сега има някакъв проблем?
— Разбира се. Вече ви казах. Винаги има проблеми.
— И какъв е той сега? -попита Томи.
— О, не знаем. Понякога идват при мен, стария човек, и ме питат какво мога да им кажа или да си спомня за някоя личност от миналото. Е, аз не помня много, но знам това-онова за някои хора. Понякога се налага да се връщаме в миналото. Трябва да се разбере какво се е случило тогава. Какви тайни са знаели хората, а са ги запазили за себе си, какво са скрили, какво са твърдели, че се е случило и какво наистина се е случило. Двамата със съпругата ви сте свършили много хубава работа. Искате ли да продължите?
— Не зная — поколеба се Томи. — Ако… мислите ли, че аз мога да свърша нещо? Не съм ли твърде стар?
— Е, на мен ми изглеждате с доста по-добро здраве от повечето ваши връстници. Дори ми се струва, че някои от младите могат да ви завидят за него. Колкото до съпругата ви, според мен, тя има изключителен нюх. Като на добре обучено куче.
Томи не можа да се въздържи и се усмихна.
— Но за какво става дума? — попита той. — Аз, разбира се, имам желание да помогна, след като смятате, че мога, но не зная за какво. Досега никой не ми е казал за какво става дума.
— Предполагам, че не са. Освен това съм убеден, че не искат и аз да ви кажа. Робинсън едва ли ви е разказал много. Обикновено си държи устата затворена този жълт дебелак! Аз обаче ще ви съобщя фактите. Знаете какъв е светът. Винаги едно и също. Насилие, предателства, користолюбие, бунт на младите срещу старите, садизъм, почти такъв, какъвто е имало по времето на Хитлер. Все неща от тоя род. Е, никак няма да ви е лесно, ако искате да откриете какво не е наред не само в тази страна, но и в света. Общият пазар е хубаво нещо. Винаги сме имали нужда от подобно сътрудничество. Но наистина да бъде общ пазар. И това трябва да се осъзнае много ясно. Европа да бъде обединена и то да бъде съюз между цивилизовани страни с цивилизовани представи и цивилизовани принципи и норми. Когато нещо не е наред, първо трябва да откриете какво точно. И ето тук се намесва нашият приятел с жълтото лице.