— Мисля, че обрисувахте ужасяваща перспектива — промърмори Томи.
— Да, но кажете ми, според вас глупости ли говоря? Мислите ли, че всичко е само плод на въображението на един възрастен човек?
— Не, сър — заяви Томи. — Според мен вие знаете какво говорите. Винаги сте бил такъв.
— Хъм. Ето защо съм им бил нужен. Дойдоха при мен. Започнаха да се оплакват от дима, казаха, че ги задушавал, но… нали си спомняте онази история във Франкфурт… е, успяхме да ги спрем. Успяхме, защото се добрахме до човека, който дърпаше конците. Има някой или по-вероятно някои, които сега стоят зад всичко това. Може би ще успеем да разберем кои са, но по-важното е да установим за какво става дума.
— Мисля, че донякъде ви разбирам — рече Томи.
— Наистина ли? Не ви ли се струва, че са глупости? Старчески фантазии?
— Не мисля, че ако нещо изглежда фантастично, то непременно не е истина — отбеляза Томи. — Установих го от дългия си опит. Понякога дори най-невероятни неща се оказват истина. Неща, за които никога не си допускал. Опитвам се обаче да ви убедя, че аз нямам необходимата квалификация. Нямам научни познания. Занимавал съм се само с проблемите на сигурността.
— Вярно е, но пък сте човек, който знае как да търси — опонира му полковникът. — Вие и съпругата ви. Уверявам ви, тя има нюх. Тя обожава да разкрива тайни, а вие я подкрепяте. Този тип жени умеят да се добират до истината. Ако е млада и красива, ще го направи като Далила. Ако обаче вече е стара… имах една леля, която не оставяше нито една неразгадана тайна и винаги научаваше истината. Разбира се, и парите са от значение. Тук е ролята на Робинсън. Както ви казах, той разбира от пари. Знае къде отиват и защо, откъде идват и за какво са. Той знае много. Подобно на лекар, който напипва пулса, той напипва пулса на парите. Разбира къде са съсредоточени, кой ги използва, за какво и защо. Намесвам вас, защото вие се оказахте на подходящото място. Станало е случайно и затова никой не би заподозрял истинската причина. Вие сте една обикновена двойка възрастни пенсионери, които са намерили хубава къща, за да прекарат последните си дни спокойно и уютно. Приятно ви е да си говорите и да надничате по ъглите. Някой ден ще попаднете на нещо. Може да е просто едно изречение… Само това искам от вас — да се оглеждате, да научавате легендите или историите, които се разказват за отминалите дни.
— Като например за скандала с морския офицер, за плановете на някаква подводница и така нататък, за които все още се говори — каза Томи. — Много хора го помнят и го коментират, въпреки че никой не знае нищо конкретно.
— За начало е добре. Знаете ли, точно по онова време там е живял Джонатан Кейн. Живеел е във вила край морето и от нея е ръководил мащабна пропагандна акция. Имал е привърженици, за които е бил идол. Името му е Кейн, но аз бих го нарекъл Каин. То му подхожда по-добре. Подстрекавал е към разрушение. Напуснал е Англия. Казват, че е отишъл в Италия, а оттам заминал за други страни. Не зная доколко са слухове и доколко е истина, но по някое време е посетил Русия, Исландия, дори Американския континент. Ние обаче не знаем къде е бил точно, какво е правил и кой е бил с него, но сме убедени, че е знаел нещо. Бил е много популярен сред съседите си, харесвали са го, канели са го по обеди и вечери. Трябва обаче да ви предупредя — пазете се! Проучвайте, но, за Бога, внимавайте! Пазете себе си и съпругата си. Тя как се казваше? Прудънс?
— Никой не й казва така. Всички я наричат Тапънс — поясни Томи.
— Да, сетих се. Пазете Тапънс, а аз ще я предупредя тя да пази вас. Внимавайте какво ядете, какво пиете, къде ходите, кой се опитва да се сприятели с вас и защо. Малко по малко ще научавате онова, което искаме. Информацията, която ще получавате, може да ви се вижда странна и необичайна. Някоя история от миналото, но тя може да се окаже от значение. Нещо, случило се с някой, който вече може би не е между живите или с негов роднина, или просто с човек, който знае нещо за хората, живели преди.