— Вие май си падате по криминалните истории? — пошегува се Тапънс.
— Е, нали разбирате, човек чете за тях всеки ден. Защо за този или онзи се предполага, че е убил жена си преди шест месеца и други такива. Не го ли намирате за интересно? За мен е, защото, например появяват се хора, които твърдят, че са видели въпросната съпруга жива. Други пък казват, че той я е заровил някъде, така че да не могат да я открият. И ето, че неговата снимка се оказва много важна.
— Да — съгласи се замислено Тапънс.
Разговорът беше приятен, но тя започна да се съмнява, че така ще може да научи нещо от мистър Дъранс.
— Дали имате снимка на момиче на име Мери Джордан? — попита тя. — Живяла е тук много отдавна. Преди около шестдесет години, струва ми се. Починала е в селото.
— О, било е много преди да се родя — засмя се мистър Дъранс. — Баща ми пазеше всичко. Знаете ли, беше от онези, които нищо не изхвърлят. Пазеше какво ли не за хората, които познава, особено ако с тях се беше случила някаква история. Мери Джордан? Като че ли си спомням нещо за нея. Май беше свързано с военноморския флот и някаква подводница. Говореше се, че била шпионин. Наполовина германка. Майка й е била германка или пък била рускиня, или японка?
— Да, същата. Дали няма да намерите нейна снимка при вас.
— Едва ли. Но ако ми остане свободно време, мога да се поразровя. Ще ви се обадя, ако намеря. Вие да не сте писателка? — погледна я той с надежда.
— Е, не бих казала, че се издържам от това, но обмислям написването на една малка книга — излъга Тапънс. — Ще се опитам да обхвана периода от преди сто години до сега. Нали разбирате, любопитните случаи, включително престъпления и приключения. Ето защо търся стари снимки. Те са много интересни и биха били чудесни илюстрации за книгата ми.
— Уверявам ви, че ще се постарая да ви помогна. Сигурно е много интересно да се пише книга?
— Тук са живели семейство Паркинсон — продължи Тапънс, като пренебрегна въпроса му. — Дори ми се струва, че са живели в нашата къща.
— О, значи вие живеете в онази къща на хълма? „Лаврите“ или „Катманду“… не си спомням последното й име. Някога се е казвала „Лястовиче гнездо“. Не разбирам защо.
— Предполагам, защото много лястовици са виели гнездата си под стряхата на къщата — рече Тапънс. — И все още го правят.
— Сигурно е така, но ми се струва, че е странно име за къща.
След като реши, че е завързала приятелство на удовлетворително ниво, въпреки че не се надяваше да има полза от него, Тапънс купи две пощенски картички, няколко листа за писма с щамповани цветя и си взе довиждане с мистър Дъранс. Когато стигна до вратата на градината им и пое по алеята към къщата, реши да хвърли още един поглед на Кей-Кей. Сви по една от страничните пътечки. Наближи вратата и рязко спря. Сетне продължи. Стори й се, че пред вратата са струпани някакви дрехи. Помисли си, че е боклукът, който бяха извадили от Матилда онзи ден. Тя ускори крачка, почти се затича. Когато стигна до вратата, разбра, че не е боклукът от Матилда, а нечие тяло, облечено в стари дрехи. Наведе се, после се изправи и се подпря на вратата.
— Айзак! — простена тя. — Айзак! Бедният стар Айзак! Мисля, че е мъртъв.
По пътеката откъм къщата се зададе някой.
— О, Албърт! Албърт! Случило се е нещо ужасно! Старият Айзак! Мисля, че е мъртъв. Мисля, че някой го е убил.
Глава седма
Предварителното следствие
Представиха резултатите от медицинската експертиза. Дадоха показания и двама свидетели, минали покрай къщата по същото време. Членовете на семейството му бяха разпитани за здравословното му състояние, за това дали в селото е имало хора, които биха желали смъртта му (оказа се, че преди време той е направил много остра забележка на две момчета и те са му се заканили). Членовете на семейството му доказаха своята невинност и полицията ги помоли за съдействие. Разпитани бяха и всичките му последни работодатели, включително мисис Прудънс Бересфорд и съпругът й, мистър Томас Бересфорд. Процедурата завърши и заключението бе, че става дума за предумишлено убийство, извършено от едно или няколко лица.
Двамата излязоха навън и Томи обгърна с ръка раменете на Тапънс, когато минаха покрай малката групичка, събрала се пред сградата.
— Много добре се справи, Тапънс — похвали я той, когато влязоха в градината. — Наистина много добре. Във всеки случай по-добре от останалите. Говореше много ясно и точно. Стори ми се, че следователят бе много доволен от теб.