Анибал стана и отиде при Томи, размахал доволно опашка.
— Харесва му. Значи е истина. Според мен е получил образованието си в Свободния университет за кучета.
— И каква специалност? — засмя се Томи.
— Дислокация на кокали.
— Много добър специалист е.
— Знаеш ли, веднъж Албърт му беше дал един огромен кокал от овнешкото. Първо видях да го крие в дневната, под една възглавница. Веднага го изведох в градината и затворих вратата. После погледнах през прозореца и видях как той много старателно го заравя в лехата с гладиоли. Щом става дума за кокали, много е прибран. Никога не ги изяжда веднага. Пази си ги за черни дни — засмя се Тапънс.
— После изравя ли ги? — попита Кларънс, намесвайки се в оживената дискусия относно кучешките умения.
— О, да — рече Тапънс. — Понякога дори след толкова време, че може би е по-добре да ги остави заровени.
— Нашето куче не обича кучешките бисквити — сподели Кларънс.
— Сигурно ги оставя в паничката си и първо изяжда месото — допусна Тапънс.
— То обича кекс — продължи момчето.
Анибал подуши отново пакета, който извадиха от стола. Изведнъж рязко се обърна и започна да лае.
— Виж кой е там — нареди му Тапънс. — Може да е някой градинар. Онзи ден някой ми спомена, мисля, че беше Херинг, че познавала един човек, който някога работел като градинар и добре се справял.
Томи отвори вратата на оранжерията и излезе навън, Анибал го последва.
— Няма никой — отбеляза Томи.
Анибал изръмжа. После отново се разлая още по-яростно.
— Изглежда смята, че има някой или нещо в онази високата трева — рече Томи. — Може би някой разравя един от кокалите му. А може да е заек. Анибал постъпва много глупаво със зайците. Има нужда от дълго увещаване, преди да се спусне да ги гони. Струва ми се, че изпитва доста нежни чувства към тях. Повече му харесва да гони птички и гълъби. За щастие никога не ги стига.
Анибал започна да души тревата. После изръмжа и пак залая. От време на време обръщаше глава към Тапънс.
— Може да е котка — предположи Томи. — Нали знаеш какъв става, когато усети, че наоколо има котка. Понякога се появява онази черната с малкото си. Онази, дето й казваме Писи.
— Тя непрекъснато влиза вкъщи — оплака се Тапънс. — Изглежда се вмъква през някоя дупка. О, Анибал, хайде спри! Ела тук!
Анибал я чу и извърна глава. Цялото му същество излъчваше ярост. Върна се малко назад, без да откъсва поглед от тревата. Разлая се отново.
— Там има нещо, което го безпокои — сети се най-сетне Томи. — Ела, Анибал.
Анибал разтърси тялото си, погледна към Томи, после към Тапънс и с висок лай рязко се хвърли към тревата.
Изведнъж се чуха два изстрела.
— Господи, сигурно някой стреля по зайци! — възкликна Тапънс.
— Влез вътре! Бързо влез в Кей-Кей, Тапънс! — нареди й Томи.
Нещо профуча покрай ухото му. Анибал продължи да лае яростно, тичайки във високата трева. Томи тръгна към него.
— Сега вече подгони някого! — извика той. — Подгони го надолу по хълма. Тича като луд.
— Кой беше? Какво стана? — попита разтревожено Тапънс.
— Ти добре ли си?
— Не, не съвсем — отвърна тя. — Мисля, че нещо… нещо ме удари. Ето тук, под рамото. Дали беше… какво беше това?
— Някой стреля по нас. Някой, който се е криел във високата трева.
— Някой, който ни е наблюдавал какво правим, така ли? — промърмори Тапънс.
— Сигурно са ирландците — обади се най-сетне Кларънс. — От ИРА. Знаете ли, веднъж се опитаха да вдигнат къщата във въздуха.
— Мисля, че тази случка няма нищо общо с политиката.
— Ела, нека се приберем вкъщи — рече Томи. — Побързай. И ти, Кларънс. По-добре ела и ти.
— Нали кучето ви няма да ме ухапе? — попита колебливо момчето.
— Не. Мисля, че в момента е зает с друго.
Точно завиха покрай ъгъла на къщата, когато Анибал се появи. Дойде откъм хълма, останал съвсем без дъх. Доближи се до Томи и започна да му говори, така както го правят кучетата. Потърка глава в крака на господаря си, вдигна лапа и започна да го побутва в посоката, от която току-що се бе появил.
— Иска да отида с него да гоним онзи, който е бил тук — разбра го Томи.
— Няма да отидеш — заяви твърдо Тапънс. — Този човек има пушка или пистолет, и изобщо нещо, което стреля. Не искам да те застреля. Не и на твоята възраст. Кой ще се грижи за мен, ако нещо се случи с теб? Хайде ела да се приберем вътре.
Те бързо влязоха. Томи отиде до телефона във вестибюла и набра един номер.
— Какво правиш? — попита го Тапънс.
— Обаждам се в полицията — отвърна той. — Не можем просто ей така да отминем подобен инцидент. Ако съобщим навреме, може би ще успеят да го хванат.