— Мисля, че трябва да се направи нещо за рамото ми. Кръвта ще съсипе най-хубавия ми жакет.
— Забрави за жакета! — смъмри я Томи.
В този миг дойде Албърт с всичко, необходимо за първа помощ.
— Никога не бих допуснал! — възмути се Албърт. — Някой мръсник е стрелял по госпожата! Какво става в тази страна?
— Не мислиш ли, че трябва да отидем до болницата?
— Не — отказа Тапънс. — Но искам да ми направите хубава превръзка. Първо сложете от бензоиновата тинктура.
— Да го промием с йод.
— Не искам йод! Щипе! — извика Тапънс. — Освен това сега казват, че йодът не бил подходящ за промиване на рани.
— Мислех, че бензоиновата тинктура е за вдишване от инхалатор — промърмори с надежда Албърт.
— Това е едното й предназначение — рече назидателно Тапънс. — Но е много подходяща за одрасквания или порязвания, или рани. Ползва се и за деца. Прибра ли пакетчето?
— Кое пакетче, Тапънс?
— Онова, което намерихме в „Кембридж-Лоенгрин“. Дето висеше на един пирон вътре в стола. Сигурно е нещо важно. Те видяха, че го намерихме. Щом се опитаха да ни убият, то наистина е много важно.
Глава единайсета
Анибал взима мерки
Томи седеше в кабинета на полицейския инспектор Норис. Инспекторът леко кимна с глава и каза:
— Надявам се, че с малко късмет ще постигнем добри резултати, мистър Бересфорд. Споменахте, че доктор Кросфийлд се грижи за съпругата ви.
— Да, изглежда не е сериозно — рече Томи. — Куршумът я одраска и раната доста кървя, но Тапънс ще се оправи. Доктор Кросфийлд каза, че не е опасно.
— Тя не е много млада — отбеляза инспектор Норис.
— Над седемдесет. И двамата остаряхме.
— Да, да — закима инспекторът. — Откакто дойдохте да живеете в селото, често чувам да се говори за съпругата ви. Хората са много впечатлени от нея. Всички сме слушали за дейността й. За вашата също.
— О, Боже! — въздъхна Томи.
— За добро или за лошо, не можете да избягате от това, нали разбирате? — продължи меко инспектор Норис. — Дали сте били престъпник или герой, просто не можете да се отървете от репутацията си. Но ви уверявам, че ще направим всичко, за да изясним този случай. Предполагам, че не можете да ми опишете човека?
— Не — поклати глава Томи. — Когато го мярнах, кучето тичаше подире му. Не бих казал, че е стар, защото доста енергично бягаше.
— Да не е някой в трудната възраст? Около четиринайсет-петнайсет?
— Беше по-възрастен.
— Не сте ли получавали телефонни заплахи или писма да ви искат пари, или нещо подобно? Или да настояват да напуснете къщата?
— Не, нищо такова — вдигна рамене Томи.
— От колко време сте тук? — Томи му каза и той продължи: — Хъм. От скоро. Предполагам, че почти всеки ден ходите в Лондон?
— Да — потвърди Томи. — Ако са ви необходими подробности…
— Не, не. Нямам нужда от подробности. Предлагам ви да не го правите толкова често. Ако можете да останете вкъщи за известно време и да се погрижите за мисис Бересфорд, а и за себе си…
— И аз смятам да постъпя така. Струва ми се, че сега имам много основателна причина да не присъствам на срещите в Лондон.
— Е, ние ще направим всичко, което е по силите ни, да ви наглеждаме, така да се каже, и ако можем да го хванем онзи, който и да е той…
— Мислите ли… може би не бива да ви питам… — поколеба се Томи, — подозирате ли кой може да бъде? Някакво име или мотиви?
— Знаем доста неща за някои личности, които живеят в селото. Повече, отколкото те допускат. Не го афишираме, за да ни бъде по-лесно да ги хванем или да разберем с кого са свързани, кой им плаща за онова, което вършат, или пък го правят на своя глава. Но в случая… струва ми се, че не е някой от местните.
— Защо мислите така? — попита Томи.
— Е, научаваме това-онова, а и получаваме информация от други места.
Двамата се спогледаха. Около пет минути никой не проговори, просто бяха вперили очи един в друг.
— Е… аз… разбирам, тоест, струва ми се, че разбирам.
— Мога ли да ви предложа нещо? — попита инспектор Норис.
— Да? — изненада се Томи.
— Имате градина, нали? Дочух, че се нуждаете от помощ за нея?
— Градинарят ни беше убит, както сигурно сте разбрали.
— Да, да, зная за този случай. Старият Айзак Бодликот, нали? Приятен старец. Постоянно разказваше дълги истории за стари времена. Беше чешит, но човек можеше да му се довери.
— Не мога да разбера защо беше убит и кой го направи? Изглежда никой няма представа, нито пък нещо е установено.
— Искате да кажете, че ние не сме установили. Е, сигурно разбирате, че ни е нужно малко време. Не може да стане едновременно с предварителното следствие, когато следователят заключи: „Предумишлено убийство, извършено от едно или няколко лица.“ Понякога това е само началото. Както и да е, исках да ви кажа, че ще дойде един човек и ще ви попита дали имате нужда от градинар. Ще ви каже също, че може да идва два или три дни от седмицата, а може и повече, а за препоръка — ще ви каже, че е работил няколко години при мистър Соломън. Ще запомните името, нали?