— Днес ви нося онова, което намерихме — продължи Томи. — Бяхме го скрили под пода, докато дойда при вас. Не ми се искаше да го изпратя по пощата.
— Естествено.
— Тази метална кутия намерихме в един бледосин порцеланов градински стол от викторианско време, казват му „Кембридж“, но ние го нарекохме „Лоенгрин“.
— Спомням си, че една моя леля от провинцията имаше два такива стола.
— Кутията е много добре запазена. Беше опакована в насмолен брезент. Вътре има писма. Мастилото е доста избледняло, но предполагам, че при подходяща обработка…
— Да, можем да го направим…
— Вземете — подаде му кутията Томи. — Нося ви и един лист, на който с Тапънс сме записали онова, което ни е направило впечатление. Неща, които сме чули и считаме за косвени улики.
— Имена?
— Да. Три-четири. Записали сме така наречената връзка „Оксфорд“ — „Кембридж“ и студентите от Оксфорд и Кембридж, които са били в къщата по онова време… не мисля, че може да излезе нещо от тази нишка, защото всъщност всичко се свежда до порцелановите столове, по-точно до „Лоенгрин“.
— Да… да… тук виждам още един-два интересни момента.
— След като стреляха по нас — продължи Томи, — позвъних в полицията.
— Правилно сте постъпили.
— Помолиха ме да отида в полицейското управление на следния ден. Там се срещнах с инспектор Норис. Не бях го виждал преди. Изглежда е нов.
— Да. Вероятно има специални поръчения — отбеляза полковник Пикауей и издуха още дим.
Томи се закашля, сетне рече:
— Предполагам, че знаете всичко за него.
— Да, ние знаем всичко, което става при вас. Той е верен човек. Натоварен е с разследването на вашия случай. Местните хора може би ще могат да му кажат кой ви е следил и кой се е опитвал да ви проучва. Бересфорд, мислите ли, че ще е разумно да напуснете за известно време дома си и да дойдете със съпругата си тук?
— Не смятам, че ще мога да го сторя.
— Искате да кажете, че тя няма да се съгласи? — погледна го полковник Пикауей.
— Отново трябва да отбележа, че знаете всичко — усмихна се Томи. — Не мисля, че ще успеем да откъснем Тапънс от къщата. Раната й не е сериозна и се чувства добре. Отгоре на всичко е убедена, че сега… сме на път да разкрием загадката. Не знаем точно как ще стане, но тя е сигурна, че ще успеем.
— От вас се иска само да душите наоколо, ако ми позволите да се изразя така. — Той потропа с пръст по металната кутия. — Тази малка кутия ще ни разкаже онова, което отдавна искаме да научим. Кой е бил замесен в събитията отпреди толкова години и задкулисно е вършил толкова мръсотии.
— Но сигурно…
— Зная какво ще ми кажете. Който и да е бил, сега е мъртъв. Вярно е, но така или иначе, ще разберем какво се е случило, как точно е станало, кой го е задвижил, кой е помагал, кой го е инспирирал и кой може да е наследил задачата да продължи да върши злини. Ще научим за хора, които вероятно в обществото изглеждат невзрачни, но очевидно имат огромно значение. За хора, които са били във връзка с групировката… нека я наречем с тази модерна дума, нали в днешно време всичко се върши от групировки. Сега в нея вероятно членуват други хора, но идеите им са същите, както едно време. Пропагандират насилие и сеят зло. Сигурно са във връзка с подобни групировки на други места в страната и в чужбина. Някои от групировките не са толкова активни, но някои са направо ужасяващи. Най-лошото е, че са организирани. Въпрос на техника, нали разбирате. През последните петдесет, дори сто години, ние се убедихме, че опасността идва точно от тяхната организираност. Научили сме се, че ако хората се съюзят в нещо като банда, могат да извършат поразителни неща. Освен това са в състояние да внушат на други хора да ги вършат вместо тях.
— Мога ли да ви попитам нещо?
— Питайте колкото искате — усмихна се полковник Пикауей. — Ние наистина знаем всичко, но не винаги го казваме. Длъжен съм да ви предупредя.
— Името Соломън познато ли ви е?
— А! — изненада се полковникът. — И откъде го взехте това име?
— Беше ми споменато от инспектор Норис.
— Е, щом той ви го е казал, значи всичко е наред. Уверявам ви. Няма обаче лично да се срещнете със Соломън. Той е мъртъв.
— Разбирам.
— Не разбирате напълно — поклати глава полковникът. — Понякога използваме това име. Полезно е да имаме под ръка името на истински човек, който, въпреки че вече не е между живите, е уважавана личност в селото. Съвършено случайно отидохте да живеете в „Лаврите“ и се надяваме, че тази случайност ще ни донесе късмет. Но не искам нищо лошо да се случи на вас или съпругата ви. Подозирайте всеки и всичко. Това е най-сигурният начин да се опазите.