— Казват, че бил пълен с идеи и си е падал по криминални истории. Съставил нещо като закодирано съобщение в една от книгите на Стивънсън, „Черната стрела“.
— Интересна книга, нали? Аз самият я прочетох преди пет години. Преди това от него бях чел единствено „Отвлеченият“. Беше по времето, когато работих за… — Мистър Криспин се поколеба.
— Мистър Соломън? — подсказа му Томи.
— Да, да. Старият Айзак ми разказваше разни неща. Струва ми се, освен ако не съм чул някоя измислица, че той е работил при вас, въпреки че по мои сметки трябва да е бил около стогодишен.
— Да — кимна Томи. — За възрастта си той изглеждаше чудесно. Разказваше ни разни истории и то за случки, на които едва ли е бил свидетел.
— Обичаше клюките от стари времена. Роднините му живеят тук в селото и сигурно са слушали разказите му. Предполагам, че и вие сте ги чували?
— Да. Успяхме да научим някои имена. От едно време и те нищо не ми говорят. И съвсем естествено.
— Извлекли сте тези имена от разказите, които сте слушали, така ли?
— Да. Нали разбирате, рекъл-казал. Съпругата ми изслуша доста истории и накрая направи списък. Не зная дали ще бъдат от полза. И аз имам списък. Всъщност имам го едва от вчера.
— Как така?
— От преброяването е — поясни Томи. — Тук е имало преброяване на… мога да ви кажа точната дата, имам я записана… и хората, които са пренощували, тук са били официално регистрирани. Същият ден е имало голямо тържество с вечеря.
— Значи знаете кой е бил в къщата на определената дата? Тя може да се окаже много важна.
— Да.
— Информацията може да се окаже ценна. Казахте, че скоро сте се нанесли, нали?
— Да, но можем да поискаме да се изнесем.
— Не ви ли харесва? Къщата е хубава, а и градината… е, тя може да стане чудесна. Има няколко прекрасни цветни храсти, които се нуждаят само от малко почистване. Има няколко излишни дървета, а и храсти, които изглежда скоро не са цъфтели, а като ги гледам в какво състояние са, няма изобщо да го направят. Наистина не разбирам защо искате да се изнесете?
— Сенките на миналото не предразполагат към приятни изживявания — отбеляза Томи.
— Миналото… — рече замислено мистър Криспин. — Каква е връзката му с настоящето?
— Човек си мисли, че нямат значение, че са далеч зад нас. Но винаги остава някой, нали разбирате. Нямам предвид някой, който се разхожда между нас, а някой, който сякаш оживява, когато слушате разказите на околните. Е, готов ли сте да…
— Да поработя малко в градината ви ли? Да, готов съм. Ще ми бъде интересно. Градинарството е… мога да кажа, че ми е хоби.
— Вчера тук дойде някоя си мис Мълинс.
— Мълинс? Мълинс? Като градинар ли работи?
— Предполагам. Мисля, че мисис Грифин я е препоръчала на съпругата ми. Дойде да ни се представи.
— Уговорихте ли се с нея?
— Нищо определено — рече Томи. — Всъщност тук си имаме един много ентусиазиран пазач. Кучето ни, манчестърски териер.
— О, да, те са много добри пазачи. Предполагам, че е взел присърце опазването на съпругата ви и не се отделя от нея.
— Точно така и е готов да разкъса на парченца всеки, който се доближи до нея.
— Тази порода е много хубава. Привързват се лесно, всеотдайни са, но са доста своенравни, бих казал. Имат остри зъби. Сигурно ще трябва да внимавам.
— Не се тревожете, сега е в къщата — успокои го Томи.
— Мис Мълинс… — повтори замислено мистър Криспин. — Много интересно.
— Защо ви се струва интересно?
— О, защото… името й не ми е познато. Каква възраст е? Между петдесет и шейсет?
— Да. Спретната, но с провинциално излъчване.
— Да. Сигурно има роднини в селото. Айзак вероятно би могъл да ви разкаже нещо за нея. Разбрах, че се е върнала да живее тук. При това не много отдавна. Нещата започват да се връзват, знаете ли?
— Предполагам, че са ви известни факти, които аз не знам.
— Не мисля. Въпреки че Айзак би могъл да ви ги каже. Той помнеше старите истории. И ги разказваше. А после старците от клуба ги обсъждаха. Дълги истории… някои от тях са измислици, но някои се основават на истински факти. И… знаел е твърде много.
— Много жалко, че го убиха. Иска ми се да си разчистя сметките с онзи, който го е направил. Беше приятен старец и се държеше добре с нас. Направи всичко, което беше по силите му да ни помогне. Както и да е, хайде, нека продължим с огледа.
Глава петнайсета
Анибал действа заедно с мистър Криспин
Албърт почука на вратата на спалнята и когато чу Тапънс да казва: „Влез“, подаде глава в стаята и рече:
— Дойде жената, която беше тук онази сутрин, мис Мълинс. Иска да поговори за малко с вас. Както разбирам, относно градината. Обясних й, че пазите леглото и не съм сигурен дали ще я приемете.