— Адресирано е до двама ни — каза той. — Да го отворя ли?
— Да.
— Е, това разкрива нови възможности — рече Томи, след като прочете писмото.
— За какво е?
— Покана от мистър Робинсън за нас двамата. Иска да вечеряме с него някой ден по-следващата седмица, когато, както се надява, ти ще си се възстановила напълно. Предлага да гостуваме в къщата му в провинцията. Струва ми се, че е някъде в Съсекс.
— Мислиш ли, че тогава ще ни разкаже всичко? — попита Тапънс.
— Допускам, че ще го направи.
— Да взема ли списъка с мен? Въпреки че вече го научих наизуст. „Черната стрела“, Александър Паркинсон, „Оксфорд“ и „Кембридж“, двата викториански порцеланови стола, Грин-ен-ло, Кей-Кей, корема на Матилда, Кайн и Авел, Възлюблената…
— Достатъчно! Звучи налудничаво!
— Ами то си е. Мислиш ли, че на вечерята ще присъства и някой друг?
— Вероятно полковник Пикауей.
— В такъв случай ще си взема хапчетата против кашлица. Както и да е, бих искала да се запозная с мистър Робинсън. Не мога да повярвам, че е толкова голям и жълт, колкото казваш… О! Но, Томи, точно по това време Дебора ще доведе децата при нас.
— Не, ще ги доведе този уикенд.
— Слава Богу! Значи ще можем да отидем — успокои се Тапънс.
Глава шестнайсета
Птиците отлитат на юг
— Това кола ли беше? — промърмори си Тапънс и с любопитство погледна през открехнатата входна врата надолу по алеята. Очевидно с нетърпение очакваше пристигането на дъщеря си Дебора и трите й деца.
От страничната врата надникна Албърт.
— Още е рано за тях. Беше месарят, мадам. Донесе и разни други неща. Няма да повярвате — яйцата отново са поскъпнали. Повече никога няма да гласувам за това правителство! Отказвам се от либералите!
— Дали не е време да приготвя ягодовия сладкиш?
— Вече се погрижих, мадам. Често пъти съм ви гледал и го направих точно като вас.
— Албърт, един ден ще спечелиш наградата за най-добър готвач — похвали го Тапънс. — Този сладкиш е любимият на Джанет.
— Да, направих и захарна торта. Андрю, внукът ви, много обича захарна торта.
— Стаите готови ли са?
— Да. Рано тази сутрин дойде мисис Шакълбъри и ги подготви. В банята на мис Дебора поставих сапун с аромат на сандалово дърво. Помня, че й е любимият.
Тапънс въздъхна облекчено, след като се увери, че всичко е готово за пристигането на семейството на дъщеря й.
Чу се изсвирване на клаксон и няколко минути по-късно по алеята се зададе кола. Караше я Томи. За по-малко от секунда след като спря, вратите й се отвориха и всички сякаш се изсипаха навън. Дъщеря й Дебора бе все още много красива млада жена на около четирийсет. Внук й Андрю бе на петнайсет, Джанет — на единайсет, а Розали — на седем.
— Здравей, бабо! — провикна се Андрю.
— Къде е Анибал? — попита Джанет.
— Искам чай — извика Розали, готова всеки миг да се разплаче.
Разцелуваха се, а Албърт се зае с разтоварването на семейната зоологическа градина, която включваше клетка с папагал, аквариум със златни рибки и хамстер в една вана.
— Значи това е новият ви дом — отбеляза Дебора, прегърнала майка си. — Харесва ми… Много ми харесва.
— Може ли да се разходим из градината? — попита Джанет.
— След чая — отвърна дядо й.
— Искам си чая — проплака отново Розали, а изражението на лицето й недвусмислено показваше, че според нея нещата трябва да се степенуват по важност.
Всички влязоха в дневната, където чаят вече ги очакваше. Това предизвика всеобщо задоволство.
— Какво чувам за теб, мамо? — попита Дебора, когато приключиха с чая и отново излязоха на въздух.
Децата тичаха из градината и изследваха всяко нейно кътче в компанията на дядо си и Анибал, който не пропусна възможността да участва в общото веселие.
Дебора, която винаги бе проявявала строгост към майка си, продиктувана от убеждението й, че тя се нуждае от опека, отново попита:
— Какво си правила?
— О, ами подреждахме — отвърна Тапънс.
Дебора я изгледа с недоверие.
— Май не е само това. Нали, татко?
Томи приближаваше към тях, качил Розали на конче. Джанет продължаваше проучванията на новата територия, а Андрю се правеше на голям и бавно оглеждаше градината.
— Вършила си и разни други неща — продължи атаката си Дебора. — Май отново си се правила на мисис Блекинсоп. Проблемът при теб е, че не можеш да загърбиш последния ви случай. Дерек чул нещо и ми писа — додаде Дебора, споменавайки името на брат си.