— Дерек? Той пък какво знае? — изненада се Тапънс.
— Нали знаеш, че Дерек обикновено всичко научава. Ти също, татко. И ти си се замесил — пренасочи атаката към баща си Дебора. — Мислех, че двамата ще дойдете тук, за да си отдъхнете и да заживеете спокойно, да се забавлявате.
— Такава беше и нашата идея — рече Томи. — Но съдбата реши друго.
— „Вратата на съдбата“, „Пещерата на нещастието“, „Крепостта на страха“… — изрече отнесено Тапънс.
— Флекър — обади се мигновено Андрю, демонстриращ дълбоката си ерудиция. Той боготвореше поезията и се надяваше някой ден да стане поет. Започна прочувствено да рецитира:
Изведнъж от покрива на къщата, точно над главите им, се вдигна цяло ято птици, като че ли да покажат несъгласието си със стиха.
— Какви са тези птици, бабо? — попита Джанет.
— Лястовици, които отлитат на юг — обясни й Тапънс.
— Ще се върнат ли отново някога?
— Да, ще се върнат следващото лято — отвърна баба й.
— … „И премини през Вратата на съдбата!“ — завърши с апломб Андрю.
— Някога тази къща се е казвала „Лястовиче гнездо“ — рече Тапънс.
— Но няма да живеете вече тук, нали? — обади се Дебора. — Татко ми писа, че търсите друга къща.
— Защо? — попита Джанет, която непрекъснато задаваше въпроси и заради това всички в семейството я наричаха „Джанет-защото“. — Тази не ви ли харесва?
— Ще ви изброя няколко причини — каза Томи, извади един лист от джоба си и на глас зачете:
„Черната стрела“
Александър Паркинсон
„Оксфорд“ и „Кембридж“ — викториански градински порцеланови столове
Грин-ен-ло
Кей-Кей
Корема на Матилда
Кайн и Авел
Галантната Възлюблена.
— Томи млъкни! Това е моят списък! Няма нищо общо с теб! — развика се Тапънс.
— Но какво означават? — продължи с въпросите си Джанет.
— Прилича ми на списък с улики в някоя криминална история — опита се да отгатне Андрю. Когато не се занимаваше с поезия, четеше криминални романи.
— Наистина е списък с улики. Те са причината да търсим нова къща — поясни Томи.
— Но на мен тук ми харесва — обади се пак Джанет. — Прекрасна е.
— Къщата е хубава — реши да изрази мнението си и Розали. — Като шоколадова бисквитка — добави тя, очевидно спомняйки си сладките с чая.
— И на мен ми харесва — сподели становището си Андрю с тон на царя-самодържец на Русия.
— Защо не ти харесва, бабо? — Въпросът бе зададен пак от Джанет.
— Харесва ми, наистина ми харесва — отвърна Тапънс с внезапен изблик на ентусиазъм. — Искам да живея тук!
— „Вратата на съдбата“ — изрече Андрю. — Вълнуващо име.
— Както ви споменах, казвала се е „Лястовиче гнездо“. Можем отново да я наречем така…
— Всичките тези улики могат да послужат за разказ, дори за роман… — предположи Андрю.
— Твърде много имена. Пък и ми изглежда много объркано — обади се Дебора. — Кой би прочел подобна книга?
— Ще се изненадаш колко много са хората, които не само биха я прочели, но биха се забавлявали! — възкликна с леко възмущение Томи.
Двамата с Тапънс се спогледаха.
— Мога ли да намеря утре отнякъде боя? — попита Андрю. — Или пък Албърт да намери и да ми помогне, за да напишем с нея новото име на къщата.
— Така лястовичките ще знаят къде да се върнат отново следващото лято — рече Джанет и погледна към майка си.
— Не е лоша идея — съгласи се Дебора.
— La reine le veult7… — рече тържествено Томи и се поклони на дъщеря си, за която винаги смяташе, че придава царственост на семейството им.
Глава седемнайсета
Последни слова. Вечеря с мистър Робинсън
— Вечерята беше чудесна! — рече Тапънс и огледа присъстващите.
Бяха се преместили от столовата и сега седяха около кръглата масичка за кафе в библиотеката.
Мистър Робинсън се оказа по-жълт и по-голям, отколкото Тапънс си представяше. Усмихваше й се над голямата и красива чаша за кафе в стил Джордж II. До него седеше мистър Криспин, към когото обаче сега се обръщаха с името Хоршъм. Полковник Пикауей седеше до Томи, който малко колебливо му предложи от своите цигари.
С израз на изненада полковник Пикауей отсече:
— След вечеря никога не пуша!
Мис Колодън, която малко притесни Тапънс, се обади:
— Колко интересно, полковник Пикауей. — Сетне обърна глава към Тапънс и рече: — Какво възпитано куче имате, мисис Бересфорд!