Анибал лежеше под масата, положил глава върху крака на Тапънс. Сякаш усетил, че се говори за него, вдигна муцуна с възможно най-невинното си изражение и замаха с опашка.
— Разбрах, че е много опасно куче — каза мистър Робинсън и хвърли закачлив поглед към Тапънс.
— Трябва да го видите в действие — намеси се мистър Криспън, сега Хоршъм.
— Когато е поканен на вечеря, се държи както подобава — поясни Тапънс. — Харесва му и разбира, че е много престижно за едно куче да попадне в отбрано общество. — Тя се обърна към мистър Робинсън и продължи: — Наистина бе много любезно от ваша страна да изпратите покана и за него, и да му поднесете пълна паничка с дроб. Той обожава дроб.
— Всички кучета го обожават — отвърна мистър Робинсън. — Както разбирам… — погледна той към Криспин-Хоршъм, — ако посетя мистър и мисис Бересфорд в дома им, има опасност да бъда разкъсан на парчета.
— Анибал приема много сериозно задълженията си — рече мистър Криспин. — Той е породисто куче-пазач и никога не го забравя.
— Изглежда много добре го разбирате, защото и вие имахте същата роля — намигна му мистър Робинсън. — Двамата със съпруга ви свършихте чудесна работа, мисис Бересфорд. Много сме ви задължени. Полковник Пикауей ме осведоми, че вие сте инициаторът.
— Така се случи — смути се Тапънс. — Стана ми много любопитно. Исках да открия… някои неща…
— Да, разбирам. И сигурно сега изпитвате напълно естествено любопитство за какво става дума.
Тапънс още повече се смути и започна несвързано да говори:
— О… разбира се… искам да кажа… наистина разбирам, че това е поверително… всички тези задкулисни неща… и ние не бива да задаваме въпроси… защото нямате право да ни отговорите. Чудесно го разбирам.
— Точно обратното. Аз съм този, който иска да ви зададе един въпрос. Ще бъда безкрайно щастлив, ако ми отговорите.
Тапънс се втренчи в него с широко ококорени очи.
— Не мога да си представя… — Тя замълча.
— Имате един списък… или поне така ми каза съпругът ви. Не ми обясни какво съдържа. Съвсем правилно. Списъкът е ваша собственост. Но аз също зная какво означава да изгаряш от любопитство.
Очите му заблестяха. Изведнъж Тапънс осъзна, че мистър Робинсън й е много симпатичен.
Помълча минута-две, сетне се покашля и зарови из официалната си чантичка.
— Ужасно е глупаво… — промърмори тя. — Всъщност е повече от глупаво, истинска лудост е.
— „Луд, луд, целият свят е луд“ — обади се неочаквано мистър Робинсън. — Струва ми се, че така пее Ханс Сакс, седнал под любимото си дърво в „Нюрнбергските майстори-певци“. Любимата ми опера. И е бил прав!
Той пое листчето, което Тапънс му подаде.
— Прочетете го на глас, ако искате — предложи му Тапънс. — Нямам нищо против.
Мистър Робинсън му хвърли един поглед, после го подаде на Криспин.
— Ангъс, имате по-ясна дикция от мен.
Мистър Криспин взе листа и като изговаряше отчетливо думите, започна да чете:
— „Черната стрела“
Александър Паркинсон
„Мери Джордан не умря от естествена смърт“
„Оксфорд“ и „Кембридж“ — викториански порцеланови столове
Грин-ен-ло
Кей-Кей
Корема на Матилда
Каин и Авел
Възлюблената.
Той свърши с четенето и погледна към домакина. Мистър Робинсън се обърна към Тапънс и каза:
— Скъпа моя, нека да ви поздравя. Имате много необикновен ум. От този списък с улики да стигнете до крайните си разкрития! Наистина е забележително!
— Томи също взе активно участие — напомни Тапънс.
— Бях въвлечен от теб насила — обади се Томи.
— Той проведе много успешни разследвания — намеси се одобрително полковник Пикауей.
— Данните от преброяването ме насочиха към вярната следа.
— Вие сте талантлива двойка — похвали ги мистър Робинсън. Погледна отново Тапънс и й се усмихна. — Да разбирам ли, че все още проявявате любопитство да узнаете за какво става дума?
— О! — възкликна Тапънс. — Наистина ли ще ни разкажете? Би било чудесно!
— Част от нещата са започнали, както сигурно се досещате, със семейство Паркинсон. Било е много отдавна. Моята пра-баба беше от фамилията Паркинсон. Някои неща съм научил от нея… Едно момиче на име Мери Джордан е работело в нашите секретни служби. Имала е връзки във военноморския флот. Майка й била австрийка, ето защо тя говорела свободно немски. Както може би вече знаете, има някои документи, които съвсем скоро ще станат публично достояние. Според сегашните политически разбирания, някои неща, които в определен исторически момент са били дълбоко засекретени, не трябва да останат тайна завинаги. Има документи, които трябва да се разгласят, защото са част от нашата история. През следващите две години предстои публикуването на три или четири книги с подобни автентични материали. Онова, което се е случило в „Лястовиче гнездо“, така се е казвала вашата къща тогава, също ще бъде включено. Имало е изтичане на информация. Почти винаги е така по време на война или преди започването й. Имало е политици с висок престиж. Имало е и един-двама известни журналисти, които са имали огромно влияние, но са го използвали неразумно. За съжаление още преди Първата световна война са се намирали хора, които са работили против собствената си страна. След тази война доста младежи, завършили известни университети, се оказват фанатично вярващи и често активни членове на комунистическата партия, но този факт остава скрит. Още по-опасна тенденция е появата на фашизма с прогресивната си програма и идеята за евентуално обединение с Хитлер. За тях той е бил символ на мира и са били убедени, че така ще се сложи бърз край на войната. И така нататък. Една продължителна задкулисна игра. Историята познава и други подобни ситуации. Без съмнение ще ги има и в бъдеще — една „пета колона“, която е едновременно дейна и опасна, ръководена от хора, които дълбоко вярват в някаква идея, както и от такива, които търсят печалба, и разбира се, от такива, за които крайната цел е огромна власт, съсредоточена в ръцете им. Интересно, нали? Колко често ни се е случвало да изречем една и съща фраза: „Старият Б.? Предател? Глупости! Той е последният човек на света, за когото мога да допусна подобно нещо! На него може да му се има пълно доверие!“ Страхотен номер е този с пълното доверие, а? Добре позната история. Винаги се случва по един и същи начин — в политическия живот, в света на бизнеса и в специалните служби. Обикновено е човек с лице, което излъчва честност, човек, когото просто не можеш да не харесаш и да не му се довериш. Извън всякакво подозрение. „Последният човек на света, който…“ и така нататък, и така нататък. Някой, който сякаш е създаден да върши тази работа. Човек, който е способен да ти продаде златно кюлче пред хотел „Риц“. Преди Първата световна война вашето село, мисис Бересфорд, се превръща в главна квартира на една група. Мястото е много подходящо. Красиво старомодно селце със симпатични хора, всичките много патриотично настроени, заети с различни занаяти. Има удобно морско пристанище. Тук живее един привлекателен млад морски офицер. Произхожда от добро семейство. Баща му е бил адмирал. В селото имало и лекар, когото всички много обичали и му доверявали проблемите си. Представял се за съвсем обикновен лекар и никой не знаел, че има специални познания по химическите оръжия, по-специално за отровните газове. По-късно, преди Втората световна война, тук се появил и някой си мистър Кейн. Живеел в една кокетна малка къщичка до пристанището и имал много особено политическо верую. О, не, не е бил фашист. Прокламирал е мир. Мир преди всичко, за да се спаси света. Както се досещате, с това свое верую той много бързо спечелил последователи. Не само тук, но и в много други страни. Тези подробности едва ли са ви необходими, мисис Бересфорд, но те са като фон, за да разберете по-добре случилото се. Един много умно избран фон. Тогава тук изпращат Мери Джордан, за да открие, ако може, какво всъщност става. Роден съм по-късно и не съм имал възможността лично да я познавам, но се възхищавам от работата, която е свършила. Тя очевидно е била силна личност. Малкото й име наистина е било Мери, въпреки че я наричали Моли. Добра работа е свършила. Жалко, че е починала толкова млада.