— „Мери Джордан не умря от естествена смърт. Беше някой от нас.“ — изрече Тапънс и попита: — Лекарят ли е открил с какво се занимава Мери?
— Не. Той не я е подозирал. Бил е някой друг. До онзи фатален ден тя се е справяла успешно. Както е било планирано, поддържала е контакт с морския офицер. Информацията, която му е предавала, е била истинска, но той не се досетил, че не е от съществено значение. Била е подготвена така, че да изглежда важна. Така наречените морски планове и тайни, които получавала от него, тя редовно предавала през свободните си дни в Лондон. Строго е спазвала инструкциите къде и кога. Едното място за срещи е било Куин Мерис Гардън в Риджънтс Парк, а другото — статуята на Питър Пан в Кенсънгтън Гардънс. От тези срещи нашите служби научавали много и за замесените служители от някои посолства. Но всичко вече е в миналото, мисис Бересфорд. Далеч, далеч назад в годините.
Полковник Пикауей се прокашля и изведнъж заговори:
— Но историята се повтаря, мисис Бересфорд. Рано или късно. Наскоро в Холоукуей се сформира нещо като ядро. Хора, които са били свързани със случилото се в миналото, са се събрали заедно. Вероятно поради това мис Мълинс се е върнала. Отново са започнали да използват старите скривалища. Провеждат тайни срещи. За пореден път парите се оказваха от решаващо значение — откъде идват и къде отиват. Обърнахме се към мистър Робинсън. После нашият стар приятел Бересфорд се появи и започна да ми дава много интересна информация. Тя напълно съвпадаше с онова, което вече подозирахме. Задкулисна игра, която подготвя нещо. Подготвя се почвата една определена политическа фигура да контролира и ръководи тази страна в бъдеще. Човек, който има добра репутация и ежедневно увеличава броя на последователите си. Отново налице е номерът с доверието. Човек с безупречна почтеност — символ на мира. Не става дума за фашизъм. О, не! Само за нещо, което прилича на фашизъм. Мир за всички… и финансово поощрение за онези, които сътрудничат.
— Да не би да искате да кажете, че това все още продължава? — прошепна Тапънс с широко отворени очи.
— Е, сега вече повече или по-малко знаем онова, което ни трябва. И то до голяма степен благодарение на вас двамата… хирургическата операция на кончето-люлка донесе много ценна информация…
— Матилда! — възкликна Тапънс. — Трудно ми е да повярвам! Толкова се радвам! Корема на Матилда!
— Любопитни неща са тези кончета — продължи полковник Пикауей. — Никога не знаеш какъв номер могат да погодят. Още от времето на Троянския кон.
— Дори Възлюблената помогна — каза с умиление Тапънс. — Но ако това все още продължава… наоколо има деца…