— Не. Вече не — намеси се мистър Криспин. — Не се тревожете. Тази част на Англия е прочистена. Гнездото на осите е унищожено. Отново може да се живее спокойно в селото. Имаме основание да смятаме, че те са прехвърлили дейността си в околността на Бъри Сейнт Едмъндс. Освен това продължаваме да ви охраняваме, така че изобщо не бива да се безпокоите.
— Благодаря ви, че ни казахте — въздъхна облекчено Тапънс. — Виждате ли, дъщеря ни Дебора ни посещава от време на време заедно с трите си деца…
— Не бива да се тревожите — обади се мистър Робинсън. — Между другото след последния ви случай не осиновихте ли детенцето, което беше замесено? Онова, на което беше книжката с детските стихчета?
— Бети? — попита Тапънс. — Да. Завърши университет и замина за Африка да изучава живота на хората там. Днес много младежи проявяват подобни интереси. Тя е истинско съкровище и е много щастлива.
Мистър Робинсън прочисти гърлото си и стана.
— Искам да вдигна тост за мистър и мисис Бересфорд в знак на признателност за заслугите им към родината. — Всички вдигнаха чаши и отпиха. — Ако ми позволите, ще предложа още един тост — за Анибал.
— Виждаш ли, Анибал — поглади го по главата Тапънс. — Пихме за твое здраве. То е почти същото като да ти връчат медал или да те удостоят с рицарско звание. Онзи ден прехвърлих „Граф Анибал“ на Стенли Уейман.
— Чел съм я като дете — рече мистър Робинсън. — Ако добре си спомням, в нея имаше една реплика: „Който докосне брат ми, ще се разправя с Тавън.“ Какво ще кажеш, Пикауей? Анибал, ще ми позволиш ли да сложа ръка на рамото ти?
Анибал се надигна и пристъпи към него. Поднесе му рамото си и любезно замаха с опашка.
— Провъзгласявам те за граф!
— Граф Анибал! Не е ли чудесно! — извика радостно Тапънс. — Сигурно много се гордееш със себе си!