— Франк?
— Тук съм, бабче…
— Боли ме.
— Нормално е, ще мине, трябва само да поспиш малко.
— Много ме боли.
— Ще кажа на сестрата… Преди да си тръгна, ще я помоля да направи нещо, за да те облекчи…
— Няма да си заминеш веднага, нали?
— Не бе!
— Разкажи ми нещо. Разкажи ми за себе си…
— Чакай, ще загася… Много е противна тази светлина…
Франк вдигна щората и гледащата на запад стая изведнъж бе обхваната от приятен полумрак. После премести фотьойла така, че да бъде откъм свободната й ръка, и я взе в своите.
Отначало му беше трудно да намери подходящите думи — той никога не бе умеел нито да говори, нито да разказва… Започна с незначителни неща — времето в Париж, замърсяването на въздуха, цвета на сузукито му, описанието на менютата и подобни глупости.
После, с помощта на настъпващата привечер и на поуспокоеното лице на баба си, Франк пристъпи към някои по-ясни спомени и не толкова лесни признания. Разказа й защо се беше разделил с гаджето си и как се казва тази, която сега държи на мушка, за напредъка си в кухнята, за умората си… Изимитира новия си съквартирант и чу как баба му тихичко се засмя.
— Преувеличаваш…
— Кълна ти се, че не! Ще го видиш, когато ни дойдеш на гости, и ще разбереш…
— Ама на мен не ми се ходи в Париж…
— Тогава ще дойдем ние и ти ще ни приготвиш едно хубаво хапване!
— Мислиш ли?
— Да. Ще му направиш твоя картофен сладкиш…
— О, не, не него… Много е селско…
Разказа й за атмосферата в ресторанта, за ругатните на шефа, за деня, когато един министър дойде да ги поздрави в кухнята, за сръчността на младия Такуми и за цената на трюфелите. Съобщи й новини за Момо и госпожа Мандел. Накрая млъкна, за да чуе дишането й, и разбра, че беше заспала. Стана тихо от фотьойла.
В мига, в който беше вече на вратата, тя го извика:
— Франк?
— Да?
— Не съм съобщила на майка ти, знаеш ли…
— Добре си сторила.
— Аз…
— Шшт, сега трябва да спиш, колкото повече си почиваш, толкова по-бързо ще се изправиш на крака.
— Добре ли направих?
Той поклати глава и сложи пръст на устата си.
— Да. Хайде, спи сега…
Неоновата светлина му се стори прекалено силна и той загуби много време, докато намери пътя. Сестрата, която го посрещна на идване, го хвана насред коридора.
Тя му предложи да седне и отвори папката с епикризата на баба му. Като начало му зададе няколко практически и административни въпроса, но младежът не отговори.
— Как сте?
— Уморен съм…
— Не сте ли яли?
— Не, аз…
— Почакайте. Тук имам нещичко…
Тя извади от чекмеджето си кутия сардини и пакет сухари.
— Става ли?
— А вие?
— Няма проблем! Вижте! Имам какви ли не сладкиши! А чашка винце с хапването?
— Не, благодаря. Ще взема една кока от автомата…
— Хайде, аз ще си сипя една чашка, за да ви направя компания, обаче… нито дума, нали?
Той хапна малко, отговори на всичките й въпроси и грабна раницата си.
— Тя казва, че я боли…
— Утре ще бъде по-добре. В системата й сложиха противовъзпалителни и като се събуди, ще се чувства по-добре…
— Благодаря.
— Това ми е работата.
— Имах предвид сардините…
Подкара бързо мотора. В квартирата се строполи върху леглото и силно притисна лице към възглавницата, за да не се пръсне. Не сега. Беше издържал толкова дълго… Можеше да се бори още малко, много малко…
7
— Кафе?
— Не, кока-кола, ако обичате.
Камий я изпи на малки глътки. Беше се облегнала на бара в кафенето срещу ресторанта, където нейната майка й беше определила среща. Изпънатите й длани обхващаха чашата околовръст. Дишаше бавно, със затворени очи. Тези обеди, колкото и нарядко да се провеждаха, винаги й обръщаха червата. След тях си тръгваше превита на две, залитаща и като че жива одрана. Все едно, че майка й се стараеше със садистична педантичност, макар и вероятно несъзнателно, да изстъргва коричките и да отваря отново една по една хиляди малки зараснали рани. В огледалото зад бутилките Камий я забеляза как влиза през вратата на „Паради дьо Жад“. Тя изпуши една цигара, слезе до тоалетната, плати това, което беше консумирала, и пресече улицата. С ръце в джобовете и джобове, кръстосани на корема…
Забеляза прегърбения й силует и поемайки си дълбоко въздух, отиде да седне срещу нея.
— Добър ден, мамо!