На перваза на прозореца сърцето от маруля съвсем се беше спаружило. Той го изхвърли при боклука и седна с молив в ръка, за да довърши рисунката си. Поколеба се за очите… Дали трябваше да нарисува две черни точки в края на рогцата или една отдолу?
По дяволите… Дори при охлювите беше кръгла нула!
Хайде, една. Така беше по-сладко.
Облече се. Избута мотора си пред портиерната, стискайки го с бедра. Пику го проследи как минава, без да гъкне. Браво, мойто момче, браво… Това лято ще получиш една малка „Лакоста“, за да сваляш пекинезките… Той измина още доста метри, преди да се осмели да запали мотора, и препусна в нощта.
Зави по първата пряка наляво и продължи все направо. Като стигна до морето, сложи каската на корема си и започна да наблюдава какво правят рибарите. Използва момента и за да каже няколко думи на мотора си. За да може поне той да разбере отчасти ситуацията…
Лекичко му се прииска да рухне.
Вятърът ли му дойде в повече?
Отърси се.
Ето! Сети се какво търсеше одеве — филтър за кафе! Мислите му си идваха по местата… Отиде пеша по пристана до първото отворено кафене и изпи една чашка сред лъщящите мушами. Когато вдигна очи, откри в огледалото отражението на свой стар познат.
— И какво? Ето те и теб!
— Ами да…
— Какво търсиш тук?
— Дойдох да изпия едно кафе.
— Виж ти, не изглеждаш добре…
— Уморен съм…
— Все така ли ходиш по любов?
— Не.
— Хайде… Не си ли бил с някое момиче тачи нощ?
— Не беше точно момиче…
— А какво беше?
— Не знам.
— Ей, мой човек… Ало, келнер! Я му изплакнете чашката, защото аверът ми си изпроси нещо!
— Не, не… Остави…
— Остави какво?
— Всичко.
— Ама какво ти е бе, Летаф?
— Мъчно ми е…
— Ооо, да не си влюбен?
— Може би…
— Е, тогава! Това е добра новина! Ликувай, старче! Ликувай! Качи се на бара! Пей!
— Спри.
— Ама какво ти е?
— Нищо… Тя… Тази е изискана… Твърде изискана за мен във всеки случай…
— Ама не… Това са глупости! Никой никога не е твърде изискан за никого… Особено мацките!
— Това не е мацка, казвам ти…
— Мъж ли е?!
— Не бе…
— Тогава е андроид? Да не е Лара Крофт?
— По-хубаво от това…
— По-хубаво от Лара Крофт? О, мили боже! Има ли някой на балкона тогава?
— 85-А, бих казал…
Той му се усмихна.
— Ами да… Ако си си паднал по дъска за хляб, значи наистина си затънал в лайна, сега вече разбирам…
— Не бе, нищо не разбираш! — нервира се Франк. — Така или иначе, ти никога нищо не си разбирал! Продължаваш да се мъдриш тука и да плещиш врели-некипели, за да ме накараш да забравя, че нищо не разбираш! От малък само дразниш хората! Караш ме да те съжалявам, знаеш ли… Това момиче, когато ми говори, половината думи не ги разбирам, чаткаш ли? Чувствам се като някой боклук до нея. Да знаеш колко е преживяла вече… Господи, аз не мога да й изляза насреща… Май ще зарежа всичко…
Оня направи гримаса.
— Какво! — изръмжа Франк.
— Твърде си сприхав…
— Промених се.
— Ама не… Просто си уморен…
— Вече от двайсет години съм уморен…
— Какво толкова е преживяла?
— Само гадости.
— Ей, ами това е чудесно! Само трябва да й предложиш нещо друго!
— Какво?
— О! Ама ти нарочно ли го правиш или какво?
— Не.
— Напротив. Нарочно го правиш, за да ме накараш да те съжалявам… Помисли малко. Сигурен съм, че ще откриеш нещо…
— Страх ме е.
— Това е добър знак.
— Да, но ако се…
Собственичката се протегна.
— Господа, хлябът пристигна. Кой иска сандвич? Младежо?
— Благодаря. Ще вървя.
Да, ще вървя.
Дали право в стената или другаде…
Ще видим.
Призори вече подреждаха пазара. Франк купи цветя от самия камион, нямаш ли точно, мойто момче? И ги скри под якето.
Цветя, не е лошо като начало, нали?
Нямаш ли точно, мойто момче? И още как, бабке! И още как!
И за първи път през живота си той пътува към Париж, гледайки изгрева на слънцето.
Филибер взимаше сутрешния си душ. Франк занесе закуската на Полет и я целуна, отърквайки се в увисналите й бузи.
— Е, бабче, добре си тук, нали?
— Ама ти си премръзнал! Откъде пристигаш пак?
— О, ами… — успя само да започне той, ставайки.
Пуловерът му смърдеше на мимоза. Поради липса на ваза разряза една пластмасова бутилка с ножа за хляб.
— Ей, Филу?
— Изчакай минутка, дозирам си „Нескуик“-а… Ще ни приготвиш ли списъка за покупки?