— Даа… Как се пише „ривиера“?
— С главна буква.
— Благодаря.
Мимози като на ривие Ривиерата… Сгъна малката бележка и я сложи заедно с вазата до рисунката с охлюва.
После се избръсна.
— Докъде бяхме стигнали? — попита другият, от огледалото.
— Не, стига. Ще се оправя…
— Добре, ами… късмет тогава!
Франк се намръщи.
Беше от афтършейва.
Закъсня с десет минути и събранието беше вече започнало.
— Ето го нашия красавец… — отбеляза главният.
Той седна усмихнат.
19
Както всеки път, когато беше изтощен, Франк се изгори не на шега. Помощникът му настоя да се погрижи за раната и в края на краищата той му протегна ръката си мълчаливо. Нямаше сили нито да се оплаква, нито да изпитва болка. Моторът му бе експлодирал. Повреден, излязъл от употреба, амортизиран, вън от строя…
Прибра се, залитайки, нави си будилника, за да бъде сигурен, че няма да спи чак до утре сутринта, свали обувките си, без да ги развързва, и падна върху леглото със скръстени ръце. Сега вече ръката го мъчеше и той се въздържа да не застене от болка, преди да заспи.
Спеше повече от час, когато Камий — толкова лека можеше да бъде само тя — дойде да го види в съня му…
Уви, той не видя дали беше гола… но лежеше върху него. Бедрата, коремите и раменете им бяха допрени.
Тя беше долепила устни до ухото му и шепнеше:
— Летафие, аз ще те изнасиля…
Франк се усмихна насън. Първо, защото усещането беше приятно, и после, защото дъхът й го гъделичкаше през пропастта.
— Да… да го направим… Ще те изнасиля, за да имам основателна причина да те прегърна… Но най-вече не мърдай… Ако се отбраняваш, ще те удуша, момченцето ми…
Искаше му се да събере заедно всичко — тялото, ръцете и чаршафите, за да бъде сигурен, че няма да се събуди, но някой го държеше за китките.
Болката го накара да осъзнае, че вече не сънува, и тъй като страдаше, разбра колко е щастлив.
Като сложи дланите си върху неговите, Камий докосна марлята.
— Боли ли те?
— Да.
— Толкова по-добре.
И тя започна да се движи.
Той също.
— Тц-тц — разсърди се тя, — остави на мен…
Тя изплю парченце найлон, надяна му презерватива, намести се във врата му, както и малко по-надолу и мушна ръцете си под кръста му.
След няколко безмълвни движения напред-назад тя се хвана за раменете му, изви се и достигна до оргазъм за по-малко време, отколкото е необходимо, за да се напише.
— Вече? — попита той малко разочарован.
— Да…
— Оо…
— Бях много изгладняла…
Франк сключи ръце на гърба й.
— Извинявай… — добави тя.
— Не приемам извиненията ви, госпожице… Ще подам оплакване.
— С удоволствие…
— Не, не веднага… Твърде ми е добре там… Остани така, умолявам те… О, по дяволите…
— Какво?
— На път съм цялата да те наклепам с „Биафин“♦.
♦ „Биафин“ — лекарство против изгаряне. — Б.пр.
— Още по-добре — усмихна се тя. — Това винаги може да послужи…
Франк затвори очи. Току-що беше ударил голямата печалба. Едно приятно, интелигентно и палаво момиче. О… благодаря ти, Боже, благодаря… Беше твърде хубаво, за да е вярно.
Малко лепкави и мазни, двамата заспаха под чаршафа, който дъхаше на разврат и незатворени рани.
20
Като се събуди, за да отиде да види Полет, Камий настъпи будилника и веднага го изключи. Никой не посмя да го събуди. Нито домочадието, нито шефът му, който го замести, без да мърмори.
Как ли страдаше, горкият…
Франк излезе от стаята си чак към два часа сутринта и почука на вратата в дъното.
Коленичи до матрака й.
Тя четеше.
— Хм… Хм…
Тя свали списанието, вдигна глава и се направи на учудена:
— Проблем ли има?
— Ъъ… Гос’ин полицай, аз… Идвам да се оплача…
— Откраднали ли са ви нещо?
Ей, стига, по-полека! По-спокойно! Той няма да отговори „сърцето ми“ или някоя глупост от тоя род…
— Ами… ъъ… Вчера са се промъкнали в дома ми…
— Така ли?
— Да.
— Ама вие там ли бяхте?
— Аз спях…
— Видяхте ли нещо?
— Не.
— Колко неприятно… Добре ли сте застрахован поне?
— Не — отговори той засрамено.
Тя въздъхна.
— Това е доста мъгляво свидетелско показание… Знам, че тези неща никога не са много приятни, но… Знаете ли… Най-добре би било да се направи възстановка на фактите…
— Така ли?