— Ами да…
С един скок той беше върху нея. Тя изпищя.
— Ох, как ми стърже, как ми стърже само! Нищо не съм хапвал от снощи и ти ще си плячката ми… По дяволите, откога ми къркори вътре… Няма да се притеснявам, така…
И я излапа цялата — от главата до петите.
Първо изкълва луничките, после я схруска, изгълта, изгриза, облиза, излапа, опита, похапна, сдъвка и оглозга до костите. През това време тя стигна до оргазъм и му го върна изцяло.
Те вече не смееха нито да си говорят, нито дори да се гледат.
Камий се натъжи.
— Какво става? — разтревожи се той.
— О, господине… Знам, много е тъпо, но ще ми трябва втори екземпляр за архива, а забравих да сложа индигото… Ще трябва да започнем всичко отначало…
— Сега?
— Не. Не сега. Но все пак не бива да се бавим много… Може да забравите някои подробности…
— Добре… А вие, вие… Смятате ли, че ще ми върнат парите?
— Не ми се вярва…
— Той всичко е прибрал, знаете ли?
— Всичко?
— Почти всичко…
— Трудна работа…
Камий лежеше по корем и беше подпряла брадичка на дланите си.
— Хубава си.
— Стига… — каза тя, скривайки се в свитите си в лактите ръце.
— Не, права си, не си хубава, ти си… Не знам как да го кажа… Ти си жива… Всичко в теб е живо: косата, очите, ушите, малкото носле, голямата уста, ръцете, прелестният задник, дългите крака, гримасите, гласът, нежността, мълчанието, твоят… твоята… твоите…
— Моето тяло ли?
— Даа…
— Не съм хубава, но тялото ми е живо. Супер е това обяснение… Никога не ми се бяха обяснявали така…
— Не си играй с думите — начумери се той. — За теб е твърде лесно… Ъъ…
— Какво?
— Сега съм още по-гладен отпреди… Наистина трябва да отида да хапна нещо…
— Добре, ами чао… До удоволствие, както се казва.
Той изпадна в паника.
— Не искаш ли да донеса нещо и за теб?
— Какво ми предлагаш? — измърка тя, протягайки се.
— Каквото искаш…
После след малко размисъл добави:
— Нищо… Всичко…
— Окей. Става.
Той беше облегнал гърба си на стената, а на коленете му лежеше поднос. Отвори бутилката и й протегна чаша. Тя остави бележника си.
Те се чукнаха.
— За бъдещето…
— Не. В никакъв случай. За този миг, сега — поправи го тя.
Олеле.
— Бъдещето ъъ… Ти… ти го…
— Успокой ме, Франк, ние все пак няма да се влюбим, нали?
Той се престори, че се дави.
— Ами… хм… Ти да не си полудяла? Разбира се, че не!
— Ох! Как ме уплаши… И двамата вече сме извършили толкова глупости…
— Да, ти го каза. Обърни внимание, сега не сме допрели до…
— Напротив, аз да.
— Така ли?
— Да. Да се чукаме, да пием, да се разхождаме, да се държим за ръка, хвани ме за гърлото и ме остави да се оправям, ако искаш, но… Но да не се влюбваме… Ако обичаш…
— Много добре. Ще си го запиша.
— Рисуваш ли ме?
— Да.
— Как ме рисуваш?
— Както те виждам…
— Добре ли изглеждам?
— На мен ми харесваш.
Франк преглътна и последния си залък, остави чашата и реши да се върне да уреди някои наболели въпроси от последните часове…
Този път не бързаха и когато всеки се беше отпуснал на своята страна, удовлетворен и на ръба на пропастта, Франк промълви, втренчен в тавана:
— Съгласен съм, Камий, никога няма да се влюбя в теб.
— Благодаря ти, Франк. И аз.
Пета част
1
Нищо не се промени, но всичко се бе променило. Франк загуби апетит, но пък Камий възвърна нормалния цвят на лицето си. Париж стана по-красив, по-блестящ и по-весел. Хората бяха по-усмихнати, а асфалтът по-мек. Всичко изглеждаше досегаемо близко, очертанията на света бяха поточни, а светът — по-лекомислен.
Това само за микроклимата над „Шам дьо Марс“ ли се отнасяше? Цялата планета ли се затопляше? Или може би временно се преустановяваше безтегловността? Нещата вече нямаха смисъл и значение.
Двамата се местеха от леглото на единия на матрака на другия, споделяха си внимателно и общуваха с нежни думи, галейки се по гърба. Тъй като нямаха желание да се показват голи един на друг, бяха малко непохватни, дори глупави и се чувстваха задължени да прикриват срамежливостта си под чаршафите, преди да се отдадат на разврата.
Усвояване на нови знания или първи скици с молив? Франк и Камий бяха внимателни и се стараеха мълчаливо.
Пику вече нямаше нужда от жилетката, а госпожа Перейра извади навън саксиите си с цветя. За папагалчетата още беше малко рано.