Защото това трябваше да се види — лелчето в подплатени пантофи, хванато за младата си опора, тази, която от месеци се отдалечаваше от брега, затъвайки в калта, как тръгва напред, първо съвсем, съвсем бавно, за да не се подхлъзне, после как изправя глава, опъва колене и отпуска хватката си…
Човек трябваше да види картината, за да се размисли върху глуповатите думи — щастие или блаженство. Това внезапно засияло лице, изправеният кръст, леките кимвания с брадичка към неуловимо помръдващите перденца и безмилостните коментари за състоянието на цветните градини и праговете на вратите…
Как изведнъж тръгна бързо, кръвта й сякаш се раздвижи заедно с връщането на спомените и миризмата на изстинал катран…
— Виж, Камий. Това е моят дом. Ето това е.
4
Камий спря.
— Какво има? Какво ти е?
— Това… това ли е вашата къща?
— Ей богу! О, погледни само тоя гъсталак… Нищо не е подрязано… Колко неприятно само…
— Все едно е моята…
— Моля?
Нейната, не онази в Мьодон, където родителите й си издираха лицата, а тази, която тя си рисуваше, откак стана достатъчно голяма, за да държи флумастер в ръката си. Нейната малка въображаема къща, мястото, където се криеше с мечтите си за кокошки и тенекиени кутии. Нейната „Поли покет“♦, нейната каравана на Барби, нейното гнездо от „Марсупиламис“, нейната кацнала на хълма синя къща, нейната Тара, нейната ферма в Африка, нейният връх в планината…
♦ „Поли покет“, както и „Марсупиламис“ — марки на комплекти от играчки, включващи фигурки на хора и къщи, и всичко останало от подредбата им. — Б.пр.
Къщата на Полет наподобяваше дребна квадратна женица, която се прави на важна и ви посреща със здраво подпрени на кръста юмруци и с дяволитата физиономия на превзетите глезли. Тези, които свеждат очи и се правят на скромни, докато всичко у тях излъчва самодоволство и искрено удовлетворение.
Обиталището на Полет беше като някоя водна жаба, която е имала желание да стане голяма като вол. Малка къщурка на кантонер, която не би се уплашила да се състезава с Шамбор и Шенонсо♦.
♦ Шамбор и Шенонсо — местности, където са разположени част от известните замъци по Лоара. — Б.пр.
Блянове за величие на дребна, суетна и горделива селянка, която казва:
— Вижте добре, сестро. Това достатъчно ли е, кажете. Моят покрив от плочи и този бял варовик, който подчертава рамките на вратата и на прозорците, не е зле, нали?
— Нищо особено.
— А така ли? А двете ми капандури горе? Нали са красиви капандурите ми, украсени с дялан камък?
— Изобщо не са.
— Изобщо не са ли? А корнизът? Един приятел ми го шлифова!
— Изобщо не можете да се сравнявате, скъпа моя.
Жалката надута глупачка толкова се обиди, че се покри с асма, гримира се с разнокалибрени саксии с цветя и презрението й стигна дотам, че да си направи пиърсинг с конска подкова над вратата. Дрън-дрън, те си нямаха такава, оная Анес Сорел♦ и другите дами от Поатие!
♦ Анес Сорел — любовницата на Шарл VII, първата официална фаворитка в историята на Франция. — Б.пр.
Къщата на Полет съществуваше.
На нея не й се влизаше вътре, тя искаше да си види градината. Какво нещастие… Всичко е загубено… Навсякъде троскот… А и сега е време да се сади… Зелето, морковите, ягодите, празът… Цялата тази хубава земя, превзета от глухарчета… Какво нещастие… Добре, че са цветята ми… Е, за тях е малко рано… Къде са нарцисите? А, ето ги! А минзухарите ми? А това, погледни, Камий, наведи се да видиш колко е красиво… Аз не ги виждам, но трябва да са някъде натам…
— Малките синички ли?
— Да.
— Как се казват те?
— Кукувиче грозде… Ох… — изохка тя.
— Какво?
— Ами те трябва да се разделят…
— Няма проблем! Утре ще се заемем с това! Вие ще ми обясните…
— Ще го направиш ли?
— Разбира се! И ще видите, че ще бъда много по-прилежна, отколкото в кухнята!
— И миризливо секирче също… Трябва да се сложи от него… Това беше любимото цвете на майка ми…
— Всичко, което поискате…
Камий опипа раницата си. Добре, добре, не беше забравила боите си…
Изкараха количката на слънце и Филибер й помогна да седне. Прекалено много вълнения.
— Виж, бабче! Виж кой е тук.
Франк стоеше на външното каменно стълбище с голям нож в едната ръка и котка в другата.
— В крайна сметка мисля да ви приготвя заек!
Те извадиха столчета навън и си направиха пикник по палта. На десерта се разкопчаха и с полузатворени очи, отпуснати назад глави и изпънати напред крака вдишваха от хубавото селско слънце.