— Никога не си доволен.
— Ти колко би искала?
— Моля?
— Деца?
— Ей… — изсумтя тя. — Нарочно ли го правиш или какво?
— Почакай, просто си говоря, не е задължително да е с мен!
— Аз не искам деца.
— А, така ли? — каза той разочаровано.
— Не искам.
— Защо?
— Защото.
Той я хвана за врата и я накара силом да се доближи до ухото му.
— Кажи ми…
— Не.
— Да. Кажи ми. Няма да го споделям с никого…
— Защото, ако умра, не искам то да остане съвсем само…
— Права си. Затова трябва да се направят много… И после знаеш ли…
Той я стисна още по-силно.
— Ти няма да умреш… Ти си ангел… а ангелите никога не умират…
Камий се разплака.
— Ама какво става?
— Не, нищо… Защото ще ми идва… Всеки път е едно и също… Всичко ми се напряга и плача за щяло и нещяло…
Тя се усмихна през сълзи и рече:
— Виждаш, че не съм ангел…
5
Отдавна стояха на тъмно, прегърнати в неудобна поза, когато Франк изтърси:
— Има нещо, което ме притеснява от известно време…
— Какво?
— Ти имаш сестра, нали?
— Да…
— Защо не се виждаш с нея?
— Не знам.
— Това е глупаво! Трябва да я видиш!
— Защо?
— Защото! Супер е да имаш сестра! Аз бих дал всичко да имам браток! Всичко! Дори колелото си! Дори най-тайните си места за риболов! Дори най-страхотните си топки за флипер! Като в песента, нали знаеш… Своите ръкавици, своите галоши…
— Знам… Мислих за това по едно време, но не посмях…
— Защо?
— Заради майка ми може би…
— Стига с тази твоя майка… Тя ти е причинявала само болка… Не бъди мазохистка… Нищо не й дължиш, чуваш ли?
— Разбира се, че й дължа.
— Естествено, че не й дължиш. Когато те се държат лошо, никой не е задължен да обича родителите си.
— Разбира се, че е задължен.
— Защо?
— Ами точно защото са ти родители…
— Уф… Не е трудно да станеш родител, само трябва да се чукаш. Нещата се усложняват след това… Аз например няма да обичам жена си, ако тя се е занасяла с някого на някой паркинг… Нищо не мога да направя…
— Но при мен не е същото…
— Не, по-лошо е. Виждам в какво състояние се връщаш всеки път, когато си била с нея… Това е ужасно. Лицето ти е съвсем…
— Стоп. Не желая да говоря за това.
— Окей, окей, още едно последно нещо. Не си длъжна да я обичаш. Само това имам да ти кажа. Ще ми отговориш, че мисля така заради моите неприятни преживявания, и ще бъдеш права. Но точно защото вече съм минал по този път, ти го казвам: човек не е задължен да обича родителите си, когато те се държат като боклуци, това е всичко.
— …
— Сърдиш ли се?
— Не.
— Извини ме.
— Права си. При теб не е същото… Тя винаги се е грижила за теб все пак… Но не бива да ти пречи да се видиш със сестра ти, щом като я имаш… Наистина, тя не заслужава тази жертва…
— Не…
— Не.
6
На другия ден Камий градинарства съобразно указанията на Полет, Филибер се настани в дъното на градината, за да пише своите си неща, а Франк им приготви прелестна салата.
Този път след кафето той задряма на шезлонга. Ох, как само го болеше гърбът…
Ще поръча матрак за следващия път. Не и още две такива нощи… О, не… Животът беше добро момиче, но не си заслужава да поемаш глупави рискове… О, не…
Така продължиха да идват всеки уикенд. Със или без Филибер. По-скоро със.
Камий — знаеше си го открай време — беше на път да стане професионалист в градинарството.
Полет я въздържаше:
— Не. Това не може да се сади! Спомни си, че идваме само веднъж седмично. Трябва ни нещо солидно, устойчиво… Вълчи грах, ако искаш, очички… Те са много красиви… Леки… Ще ти харесат, знаеш ли…
А Франк, с посредничеството на девера на колегата на сестрата на дебелия Тити, си намери един стар мотор, за да ходи на пазар или за да минава край Рене…
Беше изкарал трийсет и два дни без мотор и още се питаше как бе успял…
Тази трошка беше стара и грозна, и гърмеше страхотно.
— Чуйте само това — викаше им той откъм навеса, където засядаше, когато не действаше в кухнята. — Чуйте само какво чудо!
Всички вдигаха вяло глава от своя разсад или от своята книга.
„Бръъъм, бръм, бръм, бръм, бръм.“
— Е? Невероятно, нали? Ще кажеш, че е някой „Харлей“!
Ами… Те се връщаха към своите развлечения, без да се впускат в каквито и да било коментари…
— Уф… Вие нищо не разбирате…