— Коя е тази Арлет? — попита Полет Камий.
— Арлет Дейвидсън… Суперпевица…
— Нея знам.
Филибер измисли игра за пътуванията. Всеки трябваше да накара другите да научат нещо с идеята да си предават знания.
Филибер би бил чудесен учител…
Един ден Полет им обясни как се хващат майски бръмбари:
— Сутрин, когато са още сковани от нощния студ и са застинали неподвижни върху листата, дърветата, където ги има, се разклащат, клоните се размърдват с прът и те падат върху подложеното платнище. Стриват се, покриват се с вар и се слагат в яма. Така се получава много добър азотен тор… И да не се забравя, че главата трябва да бъде покрита!
Друг ден Франк теоретично им разряза теле:
— Добре, отначало парчетата първа категория: бутът, задният бут, филето, опашката, частта от плешката до бута, филето миньон, покритото каре — тоест първите пет ребра и трите следващи, откритото каре и плешката. Втора категория са гърдите, хрущялите и задните ребра. И накрая трета категория: кракът, джоланът и… О, по дяволите, липсва ми едно…
Филибер провеждаше курсове пред тези изоставащи безбожници, които не знаеха нищо за Анри Четвърти, освен за неговата любовница с гърнето, Равалак♦ и известния му пенис, за който не знаел, че не е кост…
♦ Равалак — фанатичен католик, който смятал, че Анри Четвърти възнамерява да обяви война на папата, и по тази причина го убил. — Б.пр.
— Анри Четвърти е роден в По през 1553 година и е умрял в Париж през 1610-а. Той е син на Антоан дьо Бурбон и на Жана д’Албре. Тя е една от моите далечни братовчедки, в скоби казано. През 1572-ра се жени за дъщерята на Анри Втори — Маргьорит дьо Валоа, тя пък е братовчедка на майка ми. Бил е шеф на калвинистката партия, отрича се от протестантството, за да избегне Вартоломеевата нощ. През 1594-а приема католицизма в Шартър и влиза в Париж. Чрез Нантския едикт от 1598-а той възстановява религиозния мир. Бил е много популярен. Ще ви спестя всичките му битки, те изобщо не ви интересуват, предполагам… Но е важно да се помни, че в неговото обкръжение сред много други са били и две велики личности: Максимилиен дьо Бертюн — херцог Дьо Сюли, който подобрява финансовото положение на страната, и Оливие дьо Серес, който е допринесъл много за тогавашното земеделие…
Камий не участваше.
— Аз не знам нищо — казваше тя. — А това, което смятам, че знам, не съм сигурна в него…
— Разкажи ни нещо за художници! — насърчаваха я те. — За движения, периоди, известни картини или за твоите инструменти, ако искаш!
— Не, не мога да обясня добре всичко това… Страх ме е да не ви излъжа…
— Кой е любимият ти период?
— Ренесансът.
— Защо?
— Защото… Не знам… Всичко е красиво. Навсякъде… Всичко…
— Всичко какво?
— Всичко.
— Добре… — пошегува се Филибер — благодаря. Беше възможното най-сбито. За тези, които биха пожелали да знаят повече, искам да отбележа, че Историята на изкуството от Ели Фор се намира в нашия клозет зад специалното издание на Ендуро 2003♦.
♦ „Enduro“ — периодично издание за мотосъстезания във Франция. — Б.пр.
— Кажи ни поне кого харесваш… — добави Полет.
— От художниците ли?
— Да.
— Ъъ… Без да са подредени по някакъв специален ред, тогава… Рембранд, Дюрер, Винчи, Мантеня, Тинторето, Ла Тур, Търнър, Бонингтън, Дьолакроа, Гоген, Валотон, Коро, Бонар, Сезан, Шарден, Дега, Бош, Веласкес, Гоя, Лото, Хирошиге, Пиеро дела Франческа, Ван Ейк, двамата Холбайн, Белини, Тиеполо, Пусен, Моне, Чу Та, Мане, Констабъл, Зиам, Вюйяр, ъъ… Това е ужасно, сигурно много съм пропуснала…
— А не можеш ли да ни разкажеш нещо за някой от тези типове?
— Не.
— Напосоки… Белини… Защо го харесваш?
— Заради портрета му на дожа Леонардо Лоредан…
— Защо?
— Не знам… Трябва да се отиде в Лондон, в „Нешънъл Галери“, ако си спомням добре, и да се види тази картина, за да бъде сигурен човек, че е… Това е… Това е… Не, не желая да се докосвам с моите лапи до…
— Добре… — примириха се те. — Това е само игра в края на краищата… Няма да те караме насила…
— А! Сетих се какво ми липсваше! — зарадва се Франк. — Вратът, разбира се… Той се слага във фрикасето…
Тук Камий, естествено, започваше да се раздвоява, това е ясно.
Ала една понеделнишка вечер, когато попаднаха на задръстване след пункта за пътна такса при Сент Арну и всички бяха уморени и склонни към мърморене, тя изведнъж заяви:
— Открих!
— Моля?
— Какво знам! Единственото, което знам! Отгоре на всичко го знам наизуст от години!