— Амин — отговори групичката младежи, въртейки се.
— И така — добави той, — ние ще уважим тази чудесна храна… Луи, идете и ми донесете две от бутилките на чичо Юбер, ако обичате…
— О, приятелю мой, сигурен ли сте? — разтревожи се неговата благоверна.
— Ами да, ами да… А вие, Бланш, престанете да решите брат си, не се намираме в салон за красота, доколкото знам…
Сервираха им аспержи със сметанов сос а ла „да паднеш“, после дойде великденският пастет по рецепта на Полет Летафие, след това поднесоха печено агнешко каре с доматен гювеч и тиквички, поръсени с мащерка, а за десерт — горски ягоди с домашно приготвена сметана.
— И побързайте, ако обичате…
Рядко хората край тази разтегателна маса за дванайсет души са бивали толкова щастливи, а и никога не се бяха смели така от все сърце. След няколко чашки маркизът свали тънката връвчица, която му служеше за вратовръзка, и започна да разказва странни ловни истории, в които невинаги играеше ролята на добрия… Франк често прескачаше до кухнята, а Филибер се занимаваше със сервирането. Бяха съвършени.
— Биха могли да работят заедно… — прошепна Полет на Камий. — Дребният да се върти около печките, а високият с неговата любезност — в салона — би било страхотно…
После пиха кафе на външното стълбище и Бланш донесе нови купички, след което се върна да седне на коленете на Филибер.
Уф… Франк най-после седна. След подобна смяна много му се искаше да си свие една малка, но хм… По-скоро ще глоби Камий…
— Това какво е? — попита го тя, забелязвайки кошницата, на която всички се нахвърлиха.
— Бухтички — засмя се той. — Беше по-силно от мен, не можах да се въздържа…
Той слезе едно стъпало по-надолу и се облегна на краката на своята изгора.
Тя сложи скицника върху главата му.
— Нали ти е хубаво така? — попита я той.
— Много.
— Ами ще трябва да си помислиш, мила моя…
— За какво?
— За това. За това как се чувстваме тук, сега…
— Нищо не разбирам… Искаш да те попощя ли?
— Ъхъ… Ти ме попощи, а аз ще ти направя безброй дечица.
— Франк… — въздъхна тя.
— Не бе, това беше символично! Че аз си почивам върху теб и че ти можеш да работиш върху мен. Нещо такова, разбираш ли…
— Опасен си…
— Ъхъ… Знаеш ли, ще взема да си наточа ножовете, веднъж да имам и аз време… Сигурен съм, че тук има всичко необходимо…
Направиха обиколка на имението с инвалидната количка и накрая се разделиха с домакините без неуместни излияния. Камий им подари акварел на техния замък, а на Филибер — профила на Бланш.
— Ти всичко раздаваш… Никога няма да забогатееш…
— Няма страшно.
В самия край на обградената с тополи алея Филибер се удари по челото.
— Карамба! Забравих да ги предупредя…
Никой от пасажерите не реагира.
— Карамба! Забравих да ги предупредя… — повтори той по-силно.
— А?
— За какво?
— О, нищо… Една дреболия…
Добре.
Отново тишина.
— Франк и Камий?
— Знаем, знаем… Ще ни благодариш, защото си видял баща си да се шегува за първи път след разбиването на вазата от Соасон♦…
♦ Сюжет от анекдот, свързан с историята на едноименното градче. — Б.пр.
— Ии-изобщо не е това.
— Какво има?
— Ще се с-съгласите ли да ми с-станете к-ку… ку?
— Какво куку бе?
— Н-неее, ку… ку…
— Какво „ку“? По дяволите!
— Ку… кумовенасватбатами?
Колата закова и Полет се заби в облегалката отпред.
8
Той не пожела да им каже нищо повече.
— Ще ви предупредя, когато знам повече…
— Какво? Ама ъъ… Успокой ни… Поне имаш ли гадже?
— Гадже — възмути се той. — Нищо подобно! Гадже… Каква грозна дума… Годеница, драги мой…
— Ама ъъ… Тя самата знае ли го?
— Моля?
— Че сте сгодени?
— Не още… — призна той, свеждайки глава.
Франк въздъхна.
— Ясно каква е работата… Това е концентриран Филу в чист вид… Добре де… Не чакай навечерието на сватбата, за да ни поканиш, нали? Че да имам време да си купя хубава костюмара все пак…
— А аз рокля! — добави Камий.
— А аз шапка… — не пропусна Полет.
9
Веднъж семейство Кеслер дойдоха на вечеря. Те обиколиха апартамента мълчаливо. Двама сащисани стари приятели… Всъщност доста приятно представление.
Франк го нямаше, а Филибер беше превъзходен.
Камий им показа ателието си. Там беше Полет във всякакви пози, всякакви техники и всякакви формати. Храм на нейната радост, нежност и на всичките й угризения и спомени, които понякога караха лицето й да се натъжава…